Кофти работа.
— Мамка му! — Свалих слушалките от главата си, грабнах дебелото въже и се метнах през борда. Точно в този момент „Черният сокол“ вирна нос и започна да се отклонява от кораба. Мамицата му!
Мистър Мърфи се изкикоти: „Марчинко, тъп и смотан заднико, идиот такъв, проклетите пилоти на хеликоптера видяха, че скачат шест човека. Те нямат никаква представа, че ти също си на въжето.“
Погледнах надолу. Видях някаква палуба под себе си, но от нея не оставаше много. Пуснах въжето и прелетях оставащите три метра и половина, като се фраснах в палубата. Ударих я, когато корабът се надигна от една вълна и при слизането му надолу се понесох по задник към парапетите, безуспешно махайки с крака. Чувствах се така, сякаш се плъзгах по някой проклет коридор за боулинг.
„Лайнен мозък такъв — злорадстваше мистър Мърфи. — Това е пътнически кораб — лъснали са палубите.“
Мистър Мърфи беше прав. Не бяхме помислили за лъснатите палуби. Корабите на Военноморския флот нямат такива.
Загубихме елемента на изненадата — „терористите“ ни очакваха и оказаха сериозна огнева съпротива. Въпросът за това кой кого е убил не представляваше проблем, защото имахме специални канадски куршуми за обучение — симулиращи FX, пълни с червено флуоресциращо вещество — и ако удареха някого, знаехме къде е улучен. Червената боя също ни помагаше и да разберем дали работата с архивните картони с размери десет на петнадесет сантиметра си е струвала.
След като влязохме в действие, положението се пооправи. Тюлените се движеха по предварително заучените танцови стъпки, като прочистваха каюта след каюта, спасяваха заложниците и трепеха лошите. Изглеждаха като демони на смъртта, реещи се из кораба в черните си униформи с тигрови ивици; с шапки, от които се виждаха единствено очите им, с ръкавици и почернени лица. Комуникационната система работеше и знаехме къде се намира всеки от нас и какво прави всяка от групите. Нашата стрелба беше отлична — много по-добра от тази на „терористите“ от ФБР. И въпреки че „загубихме“ трима тюлени, ние очистихме всички лоши с точни убийствени изстрели. Според мен трима убити от нас беше приемлива цифра за упражнение, провеждано за първи път.
От пътуването с „гемията на любовта“ научихме много. Например, докато избивахме всички лоши, които стреляха срещу нас, нямахме достатъчно хора на борда, които да разпитват пътниците, за да проверят дали наоколо няма криещи се терористи. Нямаше дори достатъчно тюлени, които да закотвят кораба, да не говорим за хора, които да се заемат с ранените заложници и да разговарят с истерични пътници по едно и също време. Установих, че ако трябва да правим това в действителност, „ТЮЛЕН-група 6“ трябва да има подкрепата на група „Делта“ или ФБР.
След упражнението аз и Жребеца разгледахме нещата, за да видим къде бяха станали както трябва и къде се бяха объркали. Беше загрижен за това, че „ТЮЛЕН-група 6“ не бяха запазили никакви веществени доказателства, а бяха разместили всичко.
— Това не става така, приятел — настоя той. — Ако ще върнеш кораба в териториални води на САЩ, разследването ще трябва да спазва указанията на Правния отдел, защото в противен случай гадовете ще могат да си идат.
— Ако са живи.
— Разбирам — усмихна се Жребеца.
И все пак ни остана изводът, че ако превземем някой кораб в международни води и ако ни бъде наредено да доведем живи някои от терористите, ще трябва да бъдем внимателни по отношение начина на работа, манипулиране на заподозрените и веществените доказателства. Аз си взех бележка и накарах бойците ми да научат наизуст предупрежденията за арестуване въпреки съмненията, че изобщо ще ги произнасяме на глас. Единственото предупреждение, което исках да давам на терористите, беше:
— Първоаприлска шега, копеле такова!
С течение на времето тактиката на фалшивите тревоги започна да ни създава проблеми. Ученията ни бяха усложнени от няколко фалшиви тревоги, за които бяхме свиквани от Обединеното командване, а след това оставахме да чакаме на място. Веднъж ставаше дума за отвлечен самолет. Друг път — терористично нападение. Трети път — двойка откачени кубинци. Ставаше така, че аз събирах всички и им дръпвах реч. Казвах им, че това е то и че отиваме да раздаваме наказания на всички, които се намират там. И майната на всички терористи, майната на всички комунисти, майната на целия свят, с изключение на „ТЮЛЕН-група 6“. Наистина се разгорещявах.