Четири от моите екипажи на лодки („запомнете, че в един взвод има два екипажа на лодки и че ще видим този материал отново“) прекараха шест месеца в Египет, където обучаваха някои от армейските рейнджъри на президента Мубарак на някои основни методи за борба с тероризма. Уроците бяха средно успешни. Както и да се опитвахме, не можахме да научим египтяните що е специализирана операция. Ще бъда невероятно ласкателен, ако кажа, че бяха недодялани. Въпреки че работехме с най-елитните им рейнджъри, установихме, че стрелбата им е незадоволителна, физическото им състояние — лошо, а мотивировката им за действие — несъществуваща.
Една от причините за тези недостатъци беше армейската кастова система в Египетската армия. В Египет, както и в повечето страни от Третия свят, редниците, предимно селяни, бяха третирани като роби, докато офицерите, много от които бяха назначени по политически съображения, живееха като принцове. Често пъти офицерите не си правеха труд да се явяват на тренировките — смятаха, че не те, а редниците ще се бият, когато се наложи. Концепцията за офицера, който води начело, беше непозната. Фразата „сплотеност на групата“ не се превеждаше от езика на тюлените на арабски.
Реших да събудя офицерите по свой изтънчен начин — като напляскам няколко от капитаните и лейтенантите пред хората им, ако не можеха или не искаха да вършат както трябва това, което се искаше от тях. Такива действия от моя страна направиха офицерите по-внимателни. Също така те причиниха мигрени и главоболия в президентския дворец, което се дочу и в американското посолство. Помолиха ме учтиво, но твърдо да се въздържам от халосване на египтяните. Въздържах се. (Трябваше да ми разрешат да продължа със силовите си методи, защото египтяните поне вършеха някаква работа.) Стана така, че нито аз, нито която и да е от другите групи за специални операции, които дойдоха в Кайро за обучаване, съдействие, втълпяване, трениране или образоване, не допринесоха много на египтяните. Когато накрая се стигна до влизане в действие през 1985 година и египетските „командоси“ нахлуха в един отвлечен самолет на „Иджиптеър“ в Малта, пред ужасения поглед на американския съветник по специалните операции убиха петдесет и седем пътници-заложници и унищожиха самолета в опита си да го спасят.
Когато мислено се връщам в онези времена, настроението ми никак не се подобрява и от факта, че малко преди да заминем за Кайро, претърпях фрактура на десния си крак при един скок от голяма височина с ранно отваряне на парашута. Целият ми крак беше някак си чувствителен и египтяните, които имаха сериозни трудности при контролиране на малките лодки в най-добрите условия, удряха крака ми с перилата почти всеки път, когато репетирахме морски десант и евакуация. Пол искаше да ида на лекар. Отказвах — можех да търпя болката, а и се опасявах, че ако отида в медицинско заведение, лекарите може да ме обявят негоден за скокове, плуване и стрелба с моята група. Забраната за скачане, плуване и стрелба означаваше забрана за командване, а аз нямах намерение да изоставя „ТЮЛЕН-група 6“, преди да проведем реална антитерористична мисия. Затова страдах тихо, въпреки че отвратителният ми характер често пъти издаваше тежкото ми физическо състояние. Няколко насинени офицери от Египетската армия могат да потвърдят това.
Положителната страна на престоя ни в Египет беше, че имахме възможност да понаучим малко за манталитета на арабите — или поне за този на египетските араби. Можехме да се прокрадваме и да надзъртаме в корабите по Суецкия канал, както и да работим по въпроса за нападенията в пристанищата на евентуални враждебни мишени — нищо неподозиращи чужди съдове, намиращи се в Порт Саид или в Суецкия канал. Всичките ни открития се вписваха в досиета. Никой не знаеше дали някога няма да се наложи да работим тайно в Египет и дали Египет ще остане приятелски настроен към САЩ или не. Освен това „ТЮЛЕН-група 6“ беше изпратена на дипломатическа мисия и както учих в Школата за отбранително разузнаване през седемдесетте години, всички военни дипломати са шпиони, та докато учехме студентите си, попълвахме и операционните си папки и изграждахме тактически бази данни, а докато си играехме, гледахме как израелците и руснаците играят на разузнавателна гоненица с нас и се опитват да разберат какво, по дяволите, прави в Египет тази тълпа задници от Военноморските сили, освен че обучава египтяните да плуват и да се катерят по котвени вериги.