Има и нещо наистина страшно при бомбите в колите. Във всяка кола може да бъде поставена бомба. Тези бомби се правят, за да убиват невинни хора по ужасяващ начин; почти незабележими, без специализирано оборудване, те могат да бъдат взривени или с часовников механизъм, или с инфрачервени сигнали, или с уред с дистанционно радиоуправление.
Оръжията, с които разполагаха уж обезоръжените милиции в Бейрут, бяха ужасно много. Но никой танк или гранатомет, минохвъргачка или дори гаубица нямаха страховития, отблъскващ ефект на бомбите в автомобилите.
Набезите на Пол до бордеите в Южен Бейрут също предизвикаха песимистични предвиждания.
— Морските пехотинци са въвлечени в една война, която не могат да завършат — каза той. Пол обясни, че те са изправени пред партизани и на шиитите, и на друзите. На юг израелците провеждали разузнаване със стрелба из бордеите на шиитите в Хей ал Селум. — Морските пехотинци държат низината близо до летището, докато милициите държат възвишенията и хълмовете на изток. Това е откачена история. Но десетте правила за влизане в бой със стрелба, по които работят морските пехотинци, са абсолютно безумие — заключи Пол.
По време на пост, на моторизиран или пеши патрул, зареденият пълнител трябва да бъде вкаран в оръжието, като затворът трябва да бъде спуснат, оръжието поставено в режим на безопасност и в цевта не трябва да има куршум.
— Не трябва да бъде вкарван куршум в цевта, ако това не е наредено от офицер. Освен в случаите, когато действате в самозащита, в които случаи е позволена употребата на смъртоносно оръжие.
— Единствената инструкция, която не са дали на бедните задници, е: „Когато стрелбата започне, наведете се напред, поставете глава между краката си и се целунете по задника за сбогом.“
Според Пол сигурността на Морската пехота беше толкова лоша, колкото тази на посолството. Отпразнувахме навечерието на Коледа, като проведохме свое проникване в посолството, за да видим колко близо може да стигне врагът, без да бъде забелязан. Отговорът не беше добър: Пръстите, Херцогът и Рич Бебето имаха възможността да поставят достатъчно „заряди“ (използвахме пластмасови бутилки, пълни с вода), за да могат да превърнат цялата сграда в купчина бетонни палачинки, и нито едно отговорно лице не ги видя или не ги попита какво търсят тук. Лари и Франк взеха парче пластмасова тръба с размерите на базука и се промъкнаха до плажа от другата страна на посолството, където поставиха пластмасовата тръба насочена към една канцелария, за която смятахме, че е на станцията на ЦРУ.
Змията и Пустър се изкатериха по задната стена на посолството, добраха се до един затворен прозорец и лепнаха на него бележка с надпис: „Момчетата бяха тук и да ви го начукаме на всички…“ Аз и Пол разузнахме предната врата. Ако бяхме убийци, тук щеше да има клане. Ливанските часови спяха, морските пехотинци бяха вътре, а поделението за сигурност на посолството беше просто една шега. Дори египтяните биха се справили по-добре.
Прекарахме Коледа в големия апартамент с изглед към морето и ядохме печени пилета, пържоли и бира, докато обсъждаме как терористите биха ударили посолството.
— С реактивни гранати — каза Пустър. — Това е предпочитаното оръжие в района — всяка милиция има стотици от тях.
— Плюс факта — добави Франк, — че с реактивна граната можеш да удариш отвсякъде — разбиваш някой апартамент наоколо и стреляш в канцеларията на проклетия посланик.
— Не в неговата канцелария — поправи го Пол, — а в тази на секретарката му. С външния прозорец.
— Независимо как ще стрелят, шкипере — обобщи Пустър, — искам да кажа, че наоколо има много от тези гранати, лесно се използват и са ефективни.
— Много лесно може да бъде координирана една атака с реактивна граната — вметна и Рич Бебето. — Изстреляй едновременно двадесет, а дори и тридесет и ще предизвикаш голяма бъркотия.
Пръстите отвори една тенекия с бира „Хайнекен“ и отпи бавно голяма глътка. Оригна се и въздъхна:
— Не става.
— Какво не става? — попита Пустър, топна една кълка в чесновия сос и задъвка.
— Нападението с реактивни гранати, Пуст. Мисля си, че ако искаш да удариш едно посолство, ще искаш да го удариш здравата.
— Партизани стреляха с реактивни гранати по посолството в Ел Салвадор — обади се Змията.
— Използват ги и във Филипините. И какво? Това не означава нищо. — Пръстите беше категоричен. — Първо, те са били партизани, а не терористи. Второ, не са имали нищо по-тежко.
— Е, та? — попита Пустър и запрати костта в кошчето с попадение, заслужаващо три точки.