Хо-хо-хо реши да се намеси:
— Смятам, че Пръстите е прав. Реактивните гранати са една възможност, но тук имат и минохвъргачки, а и Амал притежава няколко бронетранспортьора, оставени от Организацията за освобождение на Палестина, а също и един-два танка.
— Хизбула също има танкове — каза Херцога. — А може би и гаубица.
— Мама му стара! — възкликна Пол. — Вероятно проклетите фалангисти имат повече оръжие от самата Ливанска армия, но какво доказва всичко това?
— Доказва, че това място е едно шибано буре с барут — каза Джу.
Лари Насипното злато седеше на прозореца в ъгъла, тихо смучеше бирата си и общуваше със Средиземно море. Извъртя се и ни отправи един меланхоличен поглед.
— Момчета — каза провлачено той, — ще ви издам една малка тайна. Ако аз бях едно изтаковано танго, нямаше да се шматкам наоколо и да си пилея тактическата шибана изненада с някаква си шибана реактивна граната. Когато искаш да привлечеш вниманието на някого, го удряш точно между очите с един шибан дирек, широк шест на дванадесет сантиметра. Струпваш най-голямата шибана бомба, която можеш да купиш с мангизи — а това си е една шибана кола бомба. И това е шибаната истина. Толкова по въпроса. — Обърна се отново, за да си гледа морето.
— Е, да ти го начукам много, старшина — изкикотих се аз. Пресуших бирата си. — Господа, това е най-дългият коментар, който някога сме чули от Лари, а може би и най-дългото наблюдение, което изобщо някой е чувал от Лари. Ето защо на него трябва да гледаме с уважение.
— Да, ама е прав — каза Пръстите.
— Обзалагам се на задника ти, че е прав — отговорих. — Ще използват кола бомба. Затова нека се заемем с малко обратна инженерингова дейност: те искат да влязат през задната врата на чичо Сам, а ние не искаме да ги пуснем. Как се прави това?
Пет дни по-късно имахме отговора. Бях телефонирал на магьосниците технолози по телефона за спътникова комуникация и бях обяснил проблема. Изпратиха ни две черни вълшебни кутии и една страница с инструкции.
Концепцията беше достатъчно проста: бомбите с радиоуправление се взривяват чрез изпращане на сигнал със специфична честота. Ако човек излъчва на честотата, използвана от устройствата за радиоуправление и сигналът му попадне на някое активно устройство, детонаторът ще се активира и бомбата ще избухне.
Черните кутии имаха диапазон от триста и пет метра. Оставаше да се види дали работят.
Имаше само един начин. Пол и аз взехме по една кутия, опаковахме ги в найлонови раници и след това ние двамата заедно с Пръстите и Лари излязохме на бавна разходка из Западен Бейрут. Аз се возех при Абу Саид „Алфа“; Пол взе Абу Саид „Браво“.
Карахме бавно. Лари седеше на задната седалка, като в скута си държеше дипломатическо куфарче, специално направено да побира автомат ХК МП5К. За да стреля, Лари трябваше само да натисне спусъка на дръжката на куфарчето. Там имаше етикет на организация за телевизионни новини. Аз седях на предната седалка, а раницата се намираше на коленете ми и кутията в нея беше включена.
Движехме се по крайбрежния път към Мазраа в северния край на Факахани — окръга, в който Организацията за освобождение на Палестина беше установила щаба си по време на дългата окупация на Ливан. Сега най-малко повредените жилища бяха населени от нови наематели — ливанските мюсюлмани. Според Абу Саид много от тях били бедни шиити. Оттам щяхме да се отклоним на юг към Бир Хасаан и Бир Абед, които бяха два от най-бедните шиитски квартали. Изглеждаха подходящо място за хора, които се занимават с направата на бомби.
— Какво иска най-напред? — попита Абу Саид.
— Да покажа на колегата си старите канцеларии на щаба на Организацията за освобождение на Палестина — отговорих. — Той е телевизионен продуцент от Америка и много важен човек. На такъв му викат тузар. — Казах това с най-искрено изражение.
— А, тузар — изгрухтя ливанецът. — Ще ви закарам.
Отклонихме се от крайморския път и тръгнахме към бомбардираните къщи, бункери и канцеларии, които някога са били дом на легионите на Ясер Арафат. Въпреки всичко улиците, все още покрити с отломки, бяха пълни с хора.
Абу Саид посочи към една обгоряла къща вдясно:
— Тук била една от канцелариите на Арафат.
Лари изпръхтя.
— И тук — през улицата — още канцеларии на Организация за освобождение на Палестина.
Лари погледна през полуотворения прозорец и попита:
— Сега кой живее тук?
— Шиити, които загубили свои домове.
Обикаляхме квартала, като Абу Саид показваше местата, които са принадлежали на палестинците. След това отново зави на юг и се насочихме към стария лагер Сабра.