Изведнъж едно триетажно здание на три преки напред изригна като вулкан. Голяма, червена огнена топка погълна къщата, ревът на експлозията беше оглушителен, а ударната вълна подхвърли таксито ни във въздуха на тридесетина сантиметра.
— Исусе! — Лари се наведе към пода, когато едно парче бетон удари покрива на колата.
— Завий обратно и ме чакай тук — казах, изскочих от колата и затичах по посока на експлозията. Лари ме последва, стиснал в ръка куфара. Колкото повече се приближавах, толкова по-горещо ми ставаше. Пламъците бяха обхванали всичко. Шест автомобила бяха подхвърлени като кибритени клечки и на мястото, на което се намираше сградата, сега зееше кратер с дълбочина около десет метра, пълен с горящ чакъл. Ливанци, някои от тях разкъсани на парчета, лежаха на улицата. Двама мъже се опитваха да отворят вратата на едно горящо комби, в което бяха заклещени две жени. Тъй като пламъците станаха по-големи, мъжете се отказаха от усилията си и всички гледаха, отвратени и прималели, без да могат да отвърнат очи от горящите жени.
В далечината се чуха сирени и клаксони. На улицата се появиха два пикапа, на които с болтове бяха закрепени 20-милиметрови трицевни оръдия. Двама стрелци, облечени доста странно в подплатени черни кожени якета и дънки, стреляха в небето, без да се целят. Сигурно са сметнали, че има израелска бомбардировка.
Хванах Лари за рамото и се върнахме при таксито.
— Това не може да бъде истина — казах, докато си пробивахме път между истеричните ливанци.
— Има ли някакво значение, шефе?
Спрях се, за да погледна назад към касапницата:
— Не. Вече не.
Искането ми за среща със старши служител от посолството беше уважено, макар и с нежелание. За да поддържаме оперативна секретност, щяхме да отидем само аз и Пол и трябваше да променим външния си вид, в случай че наблюдателите правят снимки или записват на видео влизащите и излизащи хора.
Въведоха ни в огромна канцелария на горните етажи. Прие ни още един дипломат като от филмите: висок, с посивяла коса и с възвишено аристократична външност. Съвсем не криеше това, че не иска да присъства на тази среща.
Представихме се. Стисна ни ръцете хладно, а след това седна на дивана и зачака да му представим материалите си.
Извадих черната кутия, както и някои събрани от нас доказателства за сигурността на посолството. Веднага започнах по същество:
— Сър, аз и хората ми прекарахме три седмици в проучване на околността и смятаме, че сте уязвими за нападение.
— Ако това е мнението ви, полковник, то уверявам ви, че ще го обмисля най-стриктно.
— Изследвахме сигурността ви и в нея има зеещи дупки.
Той прочисти гърлото си:
— Полковник, това посолство някак си е успяло да устои на ливанската гражданска война, която се води с пълна сила от 1975 година насам. Издържахме на Организацията за освобождение на Палестина, на сирийците и на израелците. Все още сме тук. А сега вие идвате, прекарвате три седмици в страната и каквито мигновени експерти сте се навъдили, ми казвате, че охраната ми има „зеещи дупки“. Нека ви припомня, полковник, че аз познавам тази страна и хората й, познавам и се доверявам и на служителите си. Сигурността на това посолство е наред и това е позицията ми.
— Но ситуацията е променена през последните шест седмици, сър. От нашето проучване се вижда, че на американците сега се гледа като на съюзници на маронитите, а не като на честни посредници, които защитават всички ливанци. Съществува недоволство у общностите на шиитите, сунитите, друзите и…
Той ме прекъсна:
— Добре познавам политическата ситуация тук, полковник. И макар че има известни промени в нея, сигурността ни няма нужда от подобрения.
— Моите уважения, сър, но смятам, че положението ви ще се обърка много.
Дипломатът се изчерви.
— Полковник, няма нужда от…
— Проучването ни показва, че в близко бъдеще не е изключено посолството да бъде цел на нападение с кола бомба. Ето защо, сър, най-горещо ви препоръчвам да промените достъпа до посолството, да подсилите въоръженото присъствие в района му и да използвате устройства като това. — Показах кутията.
— Какво е това?
— Радиопредавател, който излъчва на честоти, използвани за взривяване на бомбите в колите. Обхватът му е от около триста метра. Предлагаме да поставите чифт от тези кутии на покрива. По този начин всяка кола бомба с радиоуправление в околността ще избухне, преди да се приближи достатъчно, за да нанесе щети на посолството.
— Искате да кажете, че ще унищожим колата, преди да е стигнала до посолството? — изгледа ме с невярващи очи посланикът.