Аз получих оценки „Н“ и „I“, защото към 1983 година бях направил много повече от обикновено стъпване с подковани обувки върху Тед Лайънс. Номерата с Тед повторих и с бригадните генерали от Групата на Военноморските сили за война със специални методи–1 в Коронадо Дейв Шайбъл и заместника му Катал Флин-Ирландеца. Към 1983 година им бях омръзнал, бях заплашвал, отблъсквал, провокирал, обиждал и правел номера на бригадните генерали, занимаващи се с войната със специални методи по двете крайбрежия на Щатите. Що се отнася до мен, действията ми бяха оправдани — имах да изпълнявам мисия. По мнението на останалите аз бях преминал всякакви граници. Взимах най-добрите им хора. Докато те се бореха за всяко пени, аз — пред погледите им — си палех цигарите със стодоларови банкноти. Получавах най-хубавите играчки. Най-лошо от всичко беше, че съсипвах системата им. Отнасях се с повече уважение към моряците си с по-ниски звания, отколкото към полковниците и бригадните генерали. Ядях и пиех с редниците и старшините; организирах шумни забави и казвах „мамината ви“ на офицери от генералския състав.
Заваляха телефонни обаждания и записки. Проведоха се ред събрания. Взето беше решение и през месец юни 1983 година ме уведомиха, че ще бъда сменен, както и кой ще ме смени. Все се бях надявал, че Пол Хенли ще ме наследи. Но не би. След по-малко от четири седмици бях освободен. Нямах никакво право да се обаждам. Свалянето ми беше решено от командната верига на Военноморските сили по подбуда на бригадните генерали, заети с войната със специални методи и техните началник-щабове. Аз нямах право на глас. Пък и нямах никакво влияние: моят командир беше бригаден генерал от армията. Той можеше да ме протежира, докато бях командир на „Шестицата“. Но не можеше да попречи на Военноморските сили да ме снемат. Майната ти, Диверсанте.
Проведоха се няколко от обичайните празнувания, които предхождат смяната на командира, но липсваше носталгията, солидарността и другарството. Не получих никакви почетни значки, нито някакви други неща, които обичайно биват давани на отиващите си командири, защото бойците ми не узнаха навреме, че си тръгвам, за да могат да ги приготвят.
На церемонията ми нямаше червен килим, нито пък заместник на главния боцман, който да ме изпроводи на брега с тръбата си, нямаше корабна камбана, бели ръкавици, саби и излъскани обувки и униформи. Когато напуснах „ТЮЛЕН-група 2“ в Литъл Крийк, церемонията ми се проведе на голямата парадна площадка и духовият оркестър на Военноморските сили ми направи серенада. А тази смяна на командването се проведе при закрити врати в свръхсекретното ни помещение в Дам Нек. Облечен бях в цивилни дрехи. Говорих по-малко от десет минути, разказвайки за някои от физическите и бюрократични трудности, които ние от „ТЮЛЕН–6“ бяхме преодолели заедно.
След това Боб и аз прочетохме заповедите си. Излъгах, когато стигнах до онази част, в която казах, че съм готов да предам командването. Това нямаше значение. Думите бяха изречени. Прехвърлянето на командването беше извършено. Свърши се. Чувствах се празен, сам, предаден и разярен. И с основание: цял живот се бях подготвял да командвам бойна единица като „ТЮЛЕН-група 6“ и да я водя в действие. Постигнал бях голяма част от мечтата си — създадох, проектирах, изградих, оборудвах и обучих смятаната от мен за най-добра група воини в историята на страната. Но сега ме изблъскваха встрани, преди да мога да постигна целта, която смятах за най-фундаментална: да водя хората си в бой. Чувствах се обезглавен.
Заведох шепа хора в офицерския клуб в Дам Нек и след това — след това си отидох.
Да, често пъти съм дразнил околните и съм се държал отвратително. Но дори и враговете ми ще признаят, че „ТЮЛЕН–6“ беше най-добре обучената, най-смъртоносната и най-способната антитерористична група, съществувала някога. Да, нарушавахме правилата. По дяволите — ние натрошихме правилата на дребни парченца и ги изхвърлихме през прозореца. Но правилата, които изхвърлихме, бяха предназначени за бойните групи на самолетоносачите и на ядрените подводници, а не на седемчленни взводове. Като тюлени, ние трябваше сами да напишем устава си — една импровизирана библия на доктрината за нетрадиционната война. Това беше достатъчно трудно в една система, която исторически много по-трудно може да бъде накарана да направи завой, отколкото боен кораб, движещ се с пълна скорост. Проблемът беше усложнен от „ТЮЛЕН-група 6“, която не само написа отново правилата на конвенционалните Военноморски сили, но ревизира целия правилник на тюлените. „ТЮЛЕН-група 6“ не се вместваше никъде в системата на Военноморските сили. Ние бяхме сираци, отхвърлени парии и аз бях главният парий.