Нещата в „Шестицата“ започнаха да се променят, след като ме отстраниха. Боб наложи външен вид в стил Тед Лайънс: никакви монголски мустаци, никакви опашчици, никакви обеци. Косата можеше да докосва яката, но да не слиза под нея. Хората, които бях избрал заради мърлявия им външен вид, сега започнаха да изглеждат като спретнати богаташки копелета.
По-важно за успеха на мисията на „ТЮЛЕН–6“ беше, че Боб смени установения стил на командване. Той беше пасивен, а не активен командир. Аз винаги водех от предните линии. Боб водеше отзад. Оставаше в канцеларията си и изпращаше хората си на учение. Не тренираше заедно с тях. Не пиеше с тях. Не общуваше с тях. Под ръководството на Боб Гормли сплотеността на групата не се отнасяше за командващия офицер.
Чувах за тези обезкуражаващи неща, но от разстояние. Предстоеше ми отпуск от тридесет дни и исках да го използвам. Не можех да си припомня кога за последен път бях имал тридесетдневен отпуск. Жена ми гостуваше на семейството си и аз прекарах месеца в цапотене на къщата ни с прясна боя. Това упражнение ми се отрази добре — помогна ми да преодолея част от разочарованието, което изпитвах. След това, отпочинал и загорял от слънцето, заминах за Вашингтон. Военноморските сили все още ми дължаха една година в Националния военен колеж и беше време да я приема.
Само че нямаше да ми позволят да ида в Националния военен колеж. Никой не ми каза, че ще ми забранят това. Всъщност, ако не бяха шушуканията на някои от главнокомандващите за това какво щеше да се случи, аз щях да се появя във Форт Макнеър, за да се запиша, и да бъда публично опозорен, когато Военноморските сили ме информират, че не фигурирам в списъка на учащите. Но разузнавателната ми мрежа от „ТЮЛЕН-група 6“ все още функционираше. Предупредиха ме и така и не се явих. Вместо това отидох в командването на личния състав на армията и се изправих пред един контраадмирал, когото познавах от няколко години. Ще го нарека Дейв. Не изглеждаше особено щастлив да ме види.
— Дочувам, че няма да ми разрешат да ида в Националния военен колеж.
Дейв взе да мънка и сумти, а след това каза:
— Е, Дик. Политиката е да не бъдат изпращани хора, които нямат поне деветдесет и пет процента шанс за повишаване в полковник.
— Аз измежду тях ли съм?
— Така изглежда. В досието ти е записан Член 15 — „официално порицание“.
— Искам да го обжалвам. Порицан бях за автопроизшествие, в което дори не бях на волана. Шофьорът ми се блъсна в стълба, а не аз.
— Въпросът за това, кой е виновен, не е важен. В порицанието се казва, че шофьорът ти е бил на служба повече от осем часа — карал си го да работи твърде дълго.
— В „Шестицата“ нямахме работно време, Дейв.
— Зная. Но правилникът си е правилник. Нарушил си го и са те хванали. Освен това вече всичко е свършено. Молбата ти е отхвърлена. Няма да идеш във Военния колеж.
— Това е странно.
— Защо?
— Защото все още не съм писал никаква молба. Как, по дяволите, могат да отхвърлят нещо, което още не е написано?
Дейв се усмихна неловко.
— Хей, подполковник, това не е за ранга ми.
— Значи да вървя на майната си, така ли?
Той сви рамене, а след това каза:
— Слушай, Дик. Ти имаш отлично досие. Свършил си добра работа. Мога да ти уредя нещо страхотно на Хавайските острови. Или пък в Норфолк — ще ти уредя някоя щабна работа до 1988 година. След това ще се пенсионираш с тридесетгодишен стаж.
— Звучи ми примамливо.
— И по-добре така да бъде — става дума за работа в страната. Норфолк ще бъде идеалното място за теб. Близо е до дома ти. Ще можеш да идваш на работа късно и да си тръгваш рано — към три часа вече ще седиш у дома си до басейна. Ще си устроиш прекрасно имота, за да си гледаш спокойно старините.
— Не се обиждай, Дейв, но върви на майната си. Няма да се прибера у дома, за да се скапвам. Все още не.
— Както решиш. Но ако беше умен, щеше да приемеш предложението ми.
— По дяволите, познаваш ме от петнадесет години и никога не съм бил много умен, адмирале. И това е проклетият ми проблем. Аз просто съм един от онези задници, които обичат да работят.
Старият ми шеф, Ейс Лайънс, беше прехвърлен обратно в Пентагона. През последните две години Ейс, произведен в звание вицеадмирал — с три звезди, — беше командир на Втори флот и отговорностите му засягаха района от Карибско море до Северно море. Сега беше получил поста на Бил Кроу — заместник-командир по военноморските операции, отговарящ за плановете и политиката. Всъщност Ейс Лайънс беше операционният шеф за Военноморските сили на САЩ.