Отидох направо в неговата канцелария и поплаках на рамото му. Той като грижовен баща ме постави на коленете си, погали ме по главата, избърса ми носа и ме приласка като квачка пиленцето си. След това ме изрита в задника и ме окуражи да си потърся някаква работа.
Към края на 1983 година Ейс се постара да ме скъта в безопасност в едно пренаселено място в Командния център на Военноморските сили в Пентагона, който се състоеше от оживени и претъпкани стаи в D-образния коридор на четвъртия етаж. Там работех като член на колектив грозотии, които непрекъснато следяха движението по моретата и проследяваха кризисните ситуации в целия свят. Един ден през месец септември видях няколко катерици от разузнаването да се измъкват от секретната стаичка и да умуват пред морските карти по стените. Малка червена лампичка светна в главата ми. Обикновено тези момчета не ставаха от бюрата си, освен ако любимият им отбор току-що не е спечелил световната купа по бейзбол или пък ако не надвисне някоя криза във връзка с Международната отбранителна конвенция номер 4. Беше месец септември и следователно твърде рано за мачовете за световната купа.
Прокраднах се покрай стената и се вмъкнах между тях.
— Хей, момчета, от коя страна губим днес?
Не оцениха хумора ми. Но преди да изръмжат „чиба“, една от катериците изпусна дума, която не беше предназначена за мен: „Гренада“.
Пробутах своята версия на остроумен отговор:
— Гренада ли? Какво става там, карнавал ли има?
Никакъв отговор.
— Хайде, момчета, ако съществува дори и най-малък шанс да се уреди нещо за чукане, искам да бъда включен.
Тишина.
Отдалечих се, изпращайки към гърбовете им учтивия израз „Да ви го натикам отзад“. Упътих се към бюрото си, където лежеше секретният ми телефон. Не трябваше да ме поставят в командния център и да ми осигуряват секретна телефонна линия и компютризиран телефонен указател с приоритетни номера. Това улесняваше открадването на информация. След три часа, прекарани в разговори със седем командващи и куп младши офицери, имах доста добра представа за това, което ставаше. Щяхме да нападнем Гренада и „ТЮЛЕН–6“ щеше да бъде част от операцията.
Мамицата му! Аз бях издал командването преди по-малко от деветдесет дни. Все още считах „Шестицата“ за моя група. По дяволите, та аз бях осигурил личния състав и екипировката за нея. Аз бях обучил хората. Аз ги бях направил най-добрите стрелци в света. А сега някой друг щеше да ги води на война. Това не беше правилно, мамка му! Нямаше правда на този свят.
Шест минути по-късно се намирах в кабинета на Ейс и го молех да намери възможност да ме изпрати в качеството, на какъвто и да е — да помагам, да съветвам, да наблюдавам, да докладвам — за каквото и да е, но не да седя на задника си в стая без прозорци и да слушам съобщенията по радиото.
— Това съм го правил преди, Ейс, по времето на „Пустиня–1“, и се заклех, че никога повече няма да бъда толкова безпомощен.
Вицеадмирал Ейс Лайънс ми отговори деликатно, така както заслужавах:
— Майната ти, заднико! Не вдигай шум. Пет минути след като излезеш от тази врата, ще си помислиш, че си командир и това ще струва скъпо. По дяволите, Дик, ти не си командир, смениха те. Сега работиш тук, при мен. Затова, лайнен мозъко, вдигай си задника и се връщай в Командния център на Военноморските сили, където ти е мястото.
След като видя как се намусих, Ейс омекоти удара си:
— Окей, окей. Виж какво, Дик, ще бъда кратък. Ще те изпратя на секретаря на Военноморските сили като мой първи съветник за Гренада.
С подвита опашка се върнах в своя ъгъл и започнах да гледам кръвнишки. Продължавах да следя развитието на нещата. Колкото повече откривах за Гренада, толкова повече изтръпвах. Това ще бъде осиране от световна класа.
Как беше планирана операцията ли? Лошо. Доколкото можех да си я припомня и — както съветвах секретаря на Военноморските сили Джон Леман — се случи следното:
„А къде се намира Гренада, адмирале?“
„Нямам никаква представа. Вземи една карта, полковник, чувал съм това име — може би в някой от операционните ни планове «Острови»“.
„Да, ето го тук в атласа, адмирале, но, по дяволите, нямаме тактически карти, а само морски.“
„Ами иди в някое туристическо бюро и намери някакви туристически карти. Ще трябва да ни свършат работа.“