Напрегнатият глас на Орела Галахър избоботи през шума на стрелбата:
— Идват в тил, мистър Рик.
Имаше ли виетконгци на острова? Нямах намерение да поемам рискове по отношение на хората си.
— Използвайте гранати. От осколочните с белия фосфор.
Това бяха гранати, които горяха с ярка светлина. И Господ да е на помощ на този, когото удари някоя от тях.
Стреляха по нас около осем до десет минути — цяла вечност, — а през това време аз виках патрулната или десантната лодка. Най-после се появи една АТН. Тръгнахме надолу по брега, стреляйки за прикритие, като същевременно се плъзгахме, навеждахме и търкаляхме през ниската растителност. Виетнамските куршуми цепеха листата над главите ни или изкопаваха буци твърде близо до нас, за да се чувстваме спокойни. Хвърлих се към лодката, но открих, че освен двучленния екипаж в нея има и трима моряци. Лодките от тип АТН са за девет души. Тази трябваше да поеме единадесет и щеше да се претовари.
Махнах с ръка на хората си да се качват. Лодката даде заден ход с двата си двигателя и се отдалечи от острова, за да заседне на някакъв пясъчен нанос. И докато войниците стреляха над главите ни, аз, Кръпката и Финли слязохме, избутахме лодката в дълбокото, метнахме се в нея и се разкарахме.
Бях бесен. Меко казано. Исках да убия някого.
— Къде е десантната лодка? Къде е патрулната лодка? Какво прави тук този екипаж?
Един от моряците се обади:
— Лейтенант Бейли видя един сампан и реши да го гони. Той мислеше, че няма да имате проблеми, и затова взе другите две лодки и ни прати при вас.
Господи! Той трябваше да подкрепя акцията ми, а не да гони виетнамските сампани. Ако Чарли беше разположил голям контингент хора, група „Браво“ сега щеше да бъде направена на хамбургери благодарение на Лари Бейли. Дявол да го вземе! Проверих момчетата си, за да се убедя, че всичките им пръсти са на мястото си, а след това забелязах, че се отдалечаваме от Тре Нок нагоре по реката.
Сграбчих един от моряците за противокуршумната му жилетка:
— Какво става тук, по дяволите?
— Лейтенант Бейли иска да дойдете при него.
— Хей, моите хора са мокри и измръзнали. Обръщай тази лодка.
— Не може, сър.
Питах се какво ставаше. Може би Лари го е загазил и му бяхме необходими, за да спасим кожата му. Не беше сигурно, но не и невъзможно. Седяхме прегърбени на дъното на лодката и вдигах пара в продължение на петнадесет минути, докато най-после достигнахме до десантната лодка. Завързахме се за нея на страната й откъм брега, докато тя бръмчеше нагоре по реката. Изкачих се на борда и намерих Бейли.
— Какво, по дяволите, става, Лари? Загазил ли си?
— Не — поклати глава той. — На две крачки оттук атакуват един пост. Искам да ида и да им помогна.
— Майната им. Аз си вземам хората и си отивам у дома.
Той постави ръка на презрамките ми.
— Не, Дик. Може да имам нужда от теб. По-добре е да се возиш в десантната лодка с мен. Другата е твърде малка, а освен това не е въоръжена.
Деликатно отстраних ръката му.
— Слушай, боклук, сега е почти единадесет часа. Хората ми получиха бойното си кръщене — ударихме един виетконгски куриер, и то доста успешно. Защо не ни разрешиш да си вземем играчките и да си идем у дома? Не искаме да играем с теб.
— Да играете? — Очите му като на кобра се присвиха и се впериха в мен. — Ти какво си мислиш, че правим тук, Марчинко. Че си играем ли?
— Ей, задник, единствените игри, които някой играе, са тези, дето ги опитваш върху мен.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ме остави да съхна на оня остров. Ти трябваше да ме поддържаш, а не да си търсиш виетнамци, по които да стреляш.
— Ако нещата наистина се окажеха лоши, щяхме да бъдем там.
— Така ли?
— Точно така, Дик. И ти знаеш това.
— Не знам какво би направил и какво не — казах аз и сграбчих с ръце ризата на Лари. Приближих го до носа си. — Слушай, грозна, глупава боклукчийска торба с малка пишка, по нас стреляха от две страни. Това за теб достатъчно лошо ли е? Патрулната лодка, която най-после ни изпрати, беше пълна с шибани моряци туристи и докато Чарли правеше бум-бум по нас, те заседнаха в някакъв пясък. Според теб достатъчно лошо ли е? Обаждах се, защото имах нужда от прикриващ огън, но ти беше нагоре по реката извън проклетия радиообхват. Според теб това достатъчно лошо ли е, мухльо такъв?
Блъснах го към стената на кабината и започнах да удрям гърба му в сивия метал при всяка дума:
— Искам да ми кажеш, Лари, стари мой приятелю, кажи ми какво е твоето шибано определение за „достатъчно лошо“.