— Няма транспорт, Уести, пък и не познавам града. Чакай малко. — Обърнах се към майора: — Уести казва, че някакви цивилни жени са притиснати. Можем ли да отидем и да ги вземем?
— Не мога да направя нищо, лейтенанте — вдигна рамене той.
— Хайде де…
— Лейтенанте, заповедта на полковника е никой да не излиза оттук. Това засяга и вас, след като сте тук. — Вдигна чаша кафе и започна да сърба.
Сграбчих задника за колосаните ревери. Чашата излетя във въздуха и кафето се разля върху майора. Повдигнах го на петнадесет сантиметра от земята.
— Какво каза, майоре?
— Добре, добре. Можеш да излезеш. Но нашите хора остават.
— Що се отнася до мен, вие, миризливи путьовци, можете да се таковате тук цяло денонощие. — Захвърлих го и наблюдавах как се срина на земята.
Отново вдигнах радиослушалката.
— Можеш ли да изпратиш някой да ни вземе? — попитах.
— Имаме джип с надпис „Петдесет“. Ще изпратя Дрю. Той знае къде са цивилните.
— Ние сме готови.
Наредих да ми дадат десет ръчни радиоапарата, проверих дали батериите им са изправни и ги настроих на честотата на Уести. След това излязохме на припек. Дрю се появи след около шест минути, влезе в двора и майсторски вдигна джипката на две колела. Преследваше го стрелба от автомати. Махнах на Хари и Док Никсън да се качват в джипа.
— Отивайте да си поиграете на кавалеристи. Може и да чукнете по нещо.
— Надявам се — вдигна палец Хари. Метна се на задната седалка, взе картечницата в ръце и изстреля кратка серия. — Работи добре.
— Чао — каза Дрю и потегли. Осигурявахме им прикритие, докато изчезнат.
Ришър, Дрейди, Коня Кучински, Джони Енграф и аз представлявахме блокадна формация. Франк Сколиз, Дуейн Шваленберг и Джек Сондърс се отделиха в друга и така се насочихме към Белия дом.
Всичко това ми напомняше телевизионния сериал „Схватка“. Чау Док беше проектиран от французи и ние се биехме за всяка улица и къща в азиатски вариант на Втората световна война.
Щом започнеше стрелба от някой прозорец, свирвах на Коня.
— Там…
Той зареждаше ракетохвъргачката си, стреляше през рамката на прозореца, а аз и Дрейди изтичвахме до вратата, ритвахме я и нахълтвахме с огън, за да довършим виетконгците. Ако някои от тях успееха да излязат, Ришър ги убиваше с картечницата и преминавахме към следващата къща.
— Стреля се от покрива — извика ми Дрейди.
— Виждам. Ришър…
Ришър вдигна картечницата. Куршумите режеха покрива като дърворезачка. Един виетнамец падна на улицата от втория етаж.
Придвижихме се още няколко метра и изчистихме още две къщи. Все още ни обстрелваха отгоре. Идеята на виетконгците беше доста добра. Вдигнах пръст нагоре.
— Хайде да ги подхванем отгоре.
Ритнахме вратата на една къща, изкачихме се по стълбите до втория етаж, промушихме се през капандурата и излязохме на покрива. Къщите се намираха достатъчно близо една до друга, за да можем да скачаме от покрив на покрив. На двадесетина метра от нас стоеше един виетконгски войник с граната в ръка. Вдигнах автомата си и стрелях точно в гърдите му. Той падна върху гранатата, която го разкъса на три части, и изхвърча от покрива.
Проправихме си път, завихме зад ъгъла и тръгнахме по следващата улица, като стреляхме по намиращите се под нас виетконгци. Това беше изтощаваща работа. Към десет часа бяхме успели да изчистим само три улици.
По-късно разбрах, че през това време Хари и Док са се развличали по свой начин. Спрели пред къщата, в която живеела медицинска сестра на име Меги. От втория етаж стреляли виетконгци. Без да им обръща внимание, Дрю ритнал вратата, докато Хари отвръщал на стрелбата с 50-калибровата си картечница, а Док Никсън обсипвал прозорците с куршуми от автомата си.
Когато Дрю влязъл, трима виетконгци идвали през задната врата. С един залп на автомата си той ги свалил на земята. От стълбището други двама започнали да стрелят по него. Той очистил и тях и затананикал: „Меги, Меги, тук е Дрю, нали, но къде, по дяволите, си ти?“ „Тук“ — отговорил разтреперан глас от шкафа в хола. Дрю изтичал и изтеглил изплашената сестра от скривалището й. Прегърнал я.
Докато тичали, през задната врата влезли още виетконгци. Дрю изтикал Меги навън, завъртял се и ги повалил. Треснал предната врата и набутал сестрата в джипа. Тя паднала на коленете на Док Никсън и запрашили обратно към Белия дом. Хари, Док и Дрю шест пъти отивали и се връщали и измъкнали всички цивилни без нито една драскотина. Док Никсън настояваше, че най-хубавият момент бил, когато Меги седнала върху него.
— Какви разкошни цици — сподели с мен той. — Мой тип жена.