Около една година след пристигането ми адмирал Пийт беше заменен от стар морски вълк — Тед Снайдър. Той беше пропит с морска сол бивш подводничар и държеше сирена от подводница под бюрото си. Когато се поразвеселеше от уискито си, надуваше сирената и можеше да бъде чут на половин миля разстояние: „Буу, буу. Потапяй!“
Снайдър и Пийт бяха различни във всяко отношение. Пийт беше професионален бюрократ, воин на хартиения фронт; Снайдър беше дълбоководен моряк и професионален морски капитан. Пийт беше безупречен в поведението си като президент на банка; Снайдър беше по-непринуден, а от време на време и по моряшки циничен. Но се радвах, че имам възможността да служа и при двамата. От Пийт се научих да ценя планирането, което се извършва при добрата работа в щаба. Големи войскови единици не могат да бъдат контролирани с моментни решения. Методичният стил на командване на Пийт ме научи на тактика и на привеждане в изпълнение на решенията. От Снайдър се научих на нещо също толкова ценно — грижата и храненето на офицерите от генералския състав.
Старецът ме хареса. Водеше ме със себе си по събрания и ми разрешаваше да оставам на тях. Вземаше ме на коктейли и от време на време ми намигаше и кимаше с глава — „Купи една напитка на този“, „Вземи телефона на оня“. Обясняваше ми политиката на офицерите и ме учеше на ненужни дейности, като например дебюта ми като командир на скаути и изнасянето на речи в местния „Ротари клуб“, на които комисиите по произвеждането в звания държаха много при вземането на решения.
За да ми помогне да се придвижвам нагоре по стълбицата на кариерата, той ме включи в съвета на директорите на планетариума — мястото, където отсядаха офицери от генералския състав. Защо се казваше „Планетариум“ ли? Защото там спяха „звездите“. Тук ошлайфах много неща в себе си. Не можеше да се разговаря със стюарди в стила на Ев Барет. Нито пък да се използва проклетият, шибан, смотан език, когато се говори за дизайн със съпругите на адмирали. Идеално фризираната мисис Джоунс, съпругата на генерал Джоунс с три звезди, не би искала да чуе как младият лейтенант Дик Марчинко произнася: „Мамицата му!“.
Научих една нова дума: изтънченост. Открих, че дреболии като добре подредени свежи цветя могат да направят съпругата на някой генерал с три звезди приятел за цял живот, а това, както адмирал Снайдър ми е казвал, често пъти беше толкова важно, колкото да станеш приятел със самия генерал с три звезди.
За да облагороди обноските ми на човек, който всмуква грах и спагети през носа си, Снайдър ме караше да уреждам коктейли в дома си. Затова започнах да работя с магазина на базата. Целият ми опит в приготвянето на храна се състоеше в смъркане на хашиш при Гъси и работа в пекарницата по време на участието ми в групите за подводна диверсия. Сега се превърнах в експерт по топли и студени ордьоври, екзотични ликьори и вносни вина — а дори и установявах по метода на елиминирането кои ножове и вилици са удобни за съответни ястия.
Същата енергия, която използвах при обучаването на група „Браво“ и Осми взвод, сега беше насочена в новата и непозната за мен територия на обслужването. Бях взискателен и безупречен като оберкелнер, който проверява дали всичко е доставено и подредено навреме. Но по-важното беше, че с тези приеми животът ми се показа в нова светлина.
Като член на групите за подводна диверсия, а и като тюлен се присмивах на надутото поведение. Имитирах такова държане с мимики, преди да изхвърля някого през прозореца. А сега разбрах, че тежкарлъкът, както го наричах, беше част от сложен социален ритуал. И както адмирал Снайдър не закъсня да ми обясни, овладея ли определено поведение, пред мен нямаше да има пречки за издигане до най-големите върхове.
Та как се учи детето? Детето се учи чрез подражание. Редовните ми контакти със сервитьорите от столовата позволиха на мен и Кати Ан да започнем да даваме наши коктейли, макар и с лейтенантски бюджет. Отивах в Планетариума и казвах на готвача:
— Готвач, за събота вечер планирам парти за тридесет души. Бюджетът е шестдесет долара.
За шестдесет долара получавахме храна и необходимото къркане, както и двама стюарди в колосани бели сака, за да може сервирането да бъде на ниво. Може би обстановката не беше толкова изискана, колкото у Снайдър, но определено стояхме едно ниво над приемите с бира и солети, които правех в групите за подводна диверсия. Превърнахме се в добри домакини и през последната година и половина, когато служех при Снайдър, не забравяхме да даваме приеми на всеки два месеца. Списъкът на гостите беше пъстър — офицери от АКОСМВ и стари колеги от „ТЮЛЕН-група 2“, като Фред Кочи и Джейк Райнболт. Идваше и Горди Бойс, но вече не го подкокоросвахме да изпълнява танца на пламтящия задник.