Всъщност бях всичките тези неща, но вече нито едно от тях поотделно. Да, харесваше ми да направя едно хубаво сбиване. Да, обичах да изпия по бира с момчетата. Да, не беше проблем да кажа на офицери с всякакви звания да вървят на майната си. Но всичко това беше през 1974 година. Не бях в групите в продължение на шест години и се промених напълно. Грубата енергия все още напираше в мен. Но повечето от треските ми бяха одялани или чрез обучение, или наблюдаване на начините, по които най-големите хитреци се измъкваха безнаказано, вършейки неща, за които други биваха наказвани. Затова само слушах разговорите на бойците за връщането на доброто старо време, когато Рой Боуъм, първият командир на „Група 2“, извеждаше хората за сутрешна двучасова физическа подготовка, последвана от бягане в продължение на четири мили до Ойстърманс Клъб, където пиеха бира до края на деня. Но не обещавах нищо.
Отидох във Форт А. П. Хил, където „Група 2“ провеждаше полевите си тренировки, и наблюдавах упражняващите си тюлени. Влизах и излизах от канцелариите, надничах в работата с документацията и определянето на назначенията. Не харесах много видяното. На жаргона на бюрократите от групата — всичко смърдеше. Бюджетът смърдеше, стандартите по външния вид смърдяха, състоянието на сградите смърдеше, смърдеше снаряжението. Обикалях, надзъртах тук и там и съвсем не бях доволен.
По време на това разузнаване помолих офицера, отговарящ за оперативните въпроси на „Група 2“, Рич Кун, да ми стане заместник. Кун беше як като скала лейтенант, висок метър и осемдесет, и като мичман беше ходил два пъти във Виетнам. След това тъмнокосият двадесет и седем годишен лейтенант, който се перчеше с прилепнала на челото си къдрица коса, ала Бъди Холи, беше служил на разменни начала в известната Британска специална ескадра. Тя беше морската версия на Специалните военновъздушни сили на Великобритания и тренировките им бяха много по-трудни от всичко, което правехме в „ТЮЛЕН“. Службата зад граница беше разширила хоризонтите на Рич така, както службата ми като аташе разшири моите. Освен обичта към портвайна от британците беше получил и уникална закалка от тяхната наковалня. Върна се по-стабилен, надежден и с по-богато въображение, отколкото беше, преди да замине. Британците му бяха предали и склонността към организираност. Разбира се, сега Рич беше превъзходен ръководител, което е абсолютно необходимо за един добър заместник-командир. А най-хубавото от всичко беше, че умееше да върши горните неща с нелош акцент на кокни.
Въпреки че никога не бях работил с Рич, той ми направи впечатление на човек, какъвто бих желал за мой заместник: беше честен, надежден и изпитан в бой. Имаше страхотно чувство за хумор и беше един уголемен и по-изтънчен вариант на Горди Бойс. Освен това инстинктите му бяха верни: можеше да предвижда реакциите ми и в повечето случаи не грешеше. Притежаваше още скромен и силен характер, какъвто исках да имат офицерите ми. Поканих го на по бира и му направих предложение. Кун, какъвто си е глупак, отговори с вдигнат палец.
Смяната на командването се проведе в петък сутринта. Разпуснах всички за почивните дни и наредих на Рич да събере офицерите в моята барака в понеделник в девет сутринта. Рано в понеделник се метнах в джипа на командващия офицер на „ТЮЛЕН-група 2“ и го откарах шест пресечки по-надолу до КОМГРУВСМ–2, или на жаргона на Военноморските сили — Командира на групата на Военноморските сили за война със специални методи, — за да направя посещение на вежливост на адмирал Грийн. Явих се в пълна униформа, наскоро подстриган, с ниско подрязани бакенбарди, които наричахме бели стени. Мускулите ми изпъкваха след едночасовата гимнастика.
Поздравих адмирала, след което му казах, че съм се подписал за командването, но не и за снаряжението, защото не отговаря на изискванията ми. Ето защо исках да извърша пълна инвентаризация на „ТЮЛЕН-група 2“. Предложих в същото време капитан Кравенър, завеждащ персонала, да извърши пълна административна инспекция.