Адмирал Грийн се усмихна кисело.
— Това означава доста работа за „ТЮЛЕН-група 2“ и за моя персонал.
— Тъй вярно, сър.
Една пълна инвентаризация означаваше, че всяка гайка и всеки болт, всеки куршум и ударник, всеки апарат за подводно дишане трябва да бъдат номерирани, както и всеки картон от картотеката, всеки кламер и бележник. Когато приключехме, щяхме да знаем колко телчета за захващане на листа притежава „ТЮЛЕН-група 2“.
Административната инспекция щеше да ни принуди да защитаваме методите си на обучение, плановете за действие по време на война и бюджета си. Всяка частица на операционните и организационните процедури на „ТЮЛЕН-група 2“ щеше да бъде прекарана през сито.
— Предполагам, смяташ, че е оправдано изразходването на толкова време и усилия, Дик.
— Сър, не е провеждана административна инспекция в продължение на шест години. Целите ни са различни от тези по времето на войната във Виетнам. Време е да се види как си вършим работата.
Адмиралът кимна утвърдително.
— И казваш, че не си се подписал за снаряжението?
— Адмирале, предполагам, че голяма част от това, което сме върнали от Виетнам, е в лошо състояние. Инвентаризацията може да покаже, че притежаваме всичко в пълен комплект, но се обзалагам пет срещу едно, че по-голямата част от нещата не изглеждат много добре. Въпросът е там, че ако се подпиша, то става мое, независимо дали работи или не.
Адмиралът ме изгледа напрегнато.
— Дадено — каза накрая той. Тропна с пръсти по бюрото в знак, че съм свободен. — Дръж ме в течение, Дик, и кажи на завеждащия персонала, че съм съгласен за административната инспекция.
— Благодаря, сър.
След около половин час излязох от щаба на „КОМГРУВСМ–2“, където бях оставил завеждащия персонала и повечето от хората му с отворени уста. В края на краищата кой беше този лъскав, късоврат и ниско подстриган задник? Марчинко? Не може да бъде.
Рич Кун беше събрал офицерите в бараката ми и те бяха насядали на пода, защото имаше само два стола. Повечето носеха тениски в сини и златисти цветове и светлокафяви шорти — ежедневната униформа на тюлените. Това трябваше да бъде променено. Рич, воден от предчувствия, беше облякъл униформата си. Късметлия. Влязох.
Рич извика:
— Мирно!
Някой се обади:
— Хей, Акула… — но студеният ми поглед го накара да млъкне.
— Господа — казах. — Току-що разговарях с адмирала и предложих доброволна инвентаризация и административна инспекция.
— Какво по…
— Освен това тук е като кенеф — продължих. — През миналия месец се завирах навсякъде и мога да ви уверя, господа, че малко неща тук ми харесват. — Опрях длани на бюрото. — Не ми харесва шибаното снаряжение. Не ми харесва шибания персонал. Не ми харесва шибаното обучение. Не ми харесват и шибаните планове за действие в бойни условия. — Огледах стаята. — Не ми харесва абсолютно нищо.
Гласът ми ставаше по-силен, по-дълбок и настоятелен. Живеещият в мен Барет надвиваше.
— От днес нататък освен с тренировките, ще се занимавате и с още неща. Ще се научите да командвате. Ще се научите как да пишете шибани доклади. Ще се научите как да пишете шибани съобщения. Ще се научите да съставяте шибани планове.
Обърнах се към Рич:
— Заместник-командир?
— Сър? — Той застана мирно с най-изискан английски маниер.
— Обадете се в Офицерския клуб и наредете пет пъти седмично да резервират маса за обяд за шестнадесет души. От дванадесет до четиринадесет часа. Всички офицери ще обядват ежедневно заедно с командващия офицер. Трябва ни сплотеност в подразделението.
— Тъй вярно, сър.
Тишина. Лицата им се вкамениха. Устите на двама от мичманите зееха точно пет сантиметра. Със следващото нареждане ги убих:
— От днес нататък ще почиствате канцелариите си. Имам предвид истинска чистота. Искам прозорците да бъдат измити отвън и отвътре. Подовете излъскани — от вас, господа, а не от някои наказан младши моряк.
Не смееха да шукнат. Обърнах се отново към Рич:
— Заместник-командир?
— Слушам, сър?
— Предайте заповедта ми. Никакви бради. Никакви мустаци. Подстрижките отново са по устав. Колосването отново е на мода.
— Слушам, сър.
— Заместник-командир?
— Слушам, сър?
— Предайте заповедта ми. Обадете се до магазина в поделението и предайте, че ще има големи покупки на визитки и парадни саби. Всички офицери да имат шибани картички с имената. Всички офицери да имат шибани саби.