— Не можеш да правиш така — оплакваше се той.
— Сам си го правиш, Франк — казвах аз. — Слушай внимателно — аз не работя за теб. Работя за командващия.
Нещата бяха дошли до критична точка по-рано. В „Група 2“ имах двама офицери чужденци за обмяна на опит. Единият беше англичанин от Специалната ескадра, в която Рик Кун беше служил. Другият беше германец от Kampfschwimmerkompanie — германските плувци воини.
Вярвах, че тюлените трябва да се обучават със Специалните сили на НАТО и бях получил одобрение от Дик Кугън да ида в Европа и да направя точно това. Тогава Руди, германецът, който беше с нас, предложи, че може да бъде интересно да ни посети група военни плувци, да отидем в Пуерто Рико и да си поиграем там.
Ето защо написа писмо на шефа си, който одобри идеята и изпрати едно поделение да се обучава заедно с нас. Но тъй като той беше добър, обичащ реда германец, изпрати копие от заповедта си и до канцеларията на министъра на отбраната в Бон. Бюрократите от Бон полудели, защото нещата не се провеждат в съответната последователност и защото недостатъчно хора бяха попитали „Може ли?“
В Пентагона се получи много неприятно писмо от германския министър на отбраната. То беше предадено на командващия Военноморските сили, който възкликнал „Я виж ти!“ и изстрелял ракета до командващия Атлантическия флот; той пък от своя страна изстрелял една мина от минохвъргачката си до командира на групата на Военноморските сили за война със специални методи и тя с благодарност беше получена от Франк Андерсън, който ме призова при себе си и ми сдъвка задника доста добре.
— Кой, по дяволите, си ти, за да искаш офицерите, дошли на разменни начала, да изпращат писма до своите министри на отбраната, Марчинко? Може и да не работиш за мен, но проклетата командна верига все още важи и за теб и като става дума за движението на писмата, което е административна, а не тактическа функция, за теб аз съм шибаният господ. Чуваш ли ме ясно и високо?
Нямаше къде да мърдам — всъщност той ме беше стиснал за топките.
— Тъй вярно, сър.
— Затова от днес нататък, Марчинко, всичките проклети писма, които искаш да изпращаш, ще минават за одобрение през щаба, което означава през мен. Ясно ли е?
— Но…
— Никакво но. Ти си вееше байрака и не се съобразяваше с командната верига. Опитваше се да ме направиш на глупак. Навираше ми го под носа. Сега е време за разплата. Всяко проклето писмо, което трябва да излезе оттук, ще трябва да минава през щаба и да бъде подписвано от мен или няма да отиде никъде.
След работа Рич Кун и аз си намерихме сепаре в една приятна кръчма и обсъдихме положението. Говорех му за убийства. Той ме успокояваше. Описвах уникални начини на изтезание. Кун, който беше отличен заместник, направляваше енергията ми в по-реалистични и конструктивни посоки. Пиехме бира. Заговорничехме. Крояхме планове.
Франк ми беше сдъвкал задника в четвъртък. В петък не изпратихме никакви писма. През почивните дни сформирах машинописен отдел за изготвяне на писма. Когато свършихме, бях приготвил към сто и петдесет писма. В понеделник в шест и тридесет сутринта се подписах на мястото, означено с „Изготвил“, поставих печат с часа за получаване на всяко писмо и го занесох в щаба.
— Добро утро, Франк.
Той видя тридесет и пет сантиметровата купчина писма.
— Какво, по дяволите…
— Нося ти да подпишеш няколко писма.
— Остави ги на секретаря ми. Ще се заема с тях, когато ми остане време. — Изгледа ме със злобна усмивка. — Ако имам време.
— Както кажеш, Франк. Но всички те имат печати с часовете на получаване и много от тях са важни, така че ако закъснееш, това ще се отрази на твоя часовник, не на моя. — Излязох си.
Когато се върнах в бараката си, за мен имаше известие от него да отида незабавно в щаба.
— Майната му — казах на свръзката си. — Ние не работим за него. Нека чака.
След половин час се обади:
— Заповядвам ти, върни се и си вземи проклетите писма.
— Какво?
— Чу ме ясно и високо, Марчинко. Върни се тук. Това е заповед.
— Извини ме, Франк, но аз не работя за теб и затова не можеш да ми заповядваш. А що се отнася до писмата, аз само следвах административните ти напътствия. Искаше всички писма — получи ги. Сега, заднико, е твой ред да се оправяш. Ти ще трябва да ги разпратиш. Аз не мога, защото ти не си ги подписал. Аз съм съставителят, а не офицерът, който разрешава изпращането им. И освен това, Франк, ти си проклетият щабен книжен плъх. Така че дъвчи си хартията. Аз имам да командвам.