Междувременно двете правителства бяха позволили на Стив Саркисян да мисли, че е напипал вътрешна информация за нашите (и руските) планове за каспийския район — т.е. документите в куфарчето. Но сега, когато се замислих, очевидно му е била подавана внимателно диета от черни данни. Дезинформация. В подобни случаи това е нормална оперативна процедура. И после, след като хората във Вашингтон и Москва успеят да върнат лентата назад и да открият кои са източниците на Стивчо и какви са методите му, Християните в действие и хората на Олег щяха да нагласят няколко координирани операции, да приберат мрежите му, да смълчат агентите му, да разкарат Стив и приятели някъде и да махнат иранците от картината в тази част на света за обозримото бъдеще.
Колкото повече мислех, толкова повече този ход ми се струваше логичен. Макар напоследък да не бяхме точно приятели с руснаците, моето правителство и това на Олег имаха силен интерес да държат Техеран извън картината в Азербайджан, а да не говорим за „Становете“.
Само че тайната ми мисия беше компрометирана. След това бях убил ЯПР на Саркисян, което беше предупредило кучия син, че търся него. Тогава се изхитри да направи приема във фондацията, за да ме види, да разбере точно кой съм и с кого работя. Предполагам, че единствено не беше предположил, че мога да вляза в кабинета му и да отмъкна документите.
Но аз бях направил точно това. Заврял бях голямата си словашка зурла право в средата. Отворил бях кабинета на Стив и взел неговите ХУИ, смятайки ги за истински. И с кого си бях тръгнал от фондация „Сирджик“? Със семейство Бен Гал? И Стив Саркисян е събрал две и две. Предположил е, че работя с израелците срещу него. Което, разбира се, беше отчасти вярно.
Поради което беше пуснал ремъка на Али Шерафи, за да убие Ави Бен Гал — и уби Мики.
Позволете да ви кажа, че това внезапно откровение свише по никакъв начин не подобри настроението ми. Първо, бях ядосан на Председателя, че не ми каза какво, мамицата му, става. Ако знаех, нямаше да правя оня номер с влизането в кабинета на Стив. И Мики Бен Гал още щеше да е жива. Едно нещо е да пънеш задника си и да загубиш човешки живот за нещо важно. Съвсем друго е да пропилееш живота на свой приятел за нещо, което не е важно. А точно това беше се случило.
Добре, време беше Олег да ми даде известна информация, която да мога да използвам добре. Погледнах едрия иван.
— Къде е Шерафи?
Зададох прост въпрос. Получих прост отговор.
— В Иран. Измъкна се през границата вчера.
Мамка му. Е, рано или късно щях да намеря начин да се добера до него — и да отмъстя за убийството на Мики Бен Гал. Но това щеше да бъде тогава. Сега беше сега и се налагаше да се върна на оригиналния си въпрос, който беше, накъде, мамка му, бие? Отново седнах на пейката. Също и Олег Лапинов.
— Добре, Олег, плюй камъчето. Какво стана през последните тридесет и шест часа?
Лапинов обърна лице към мен и понижи гласа си, за да не ни чуе някой.
— Израелците изпратиха екип да убие Саркисян.
Е, както ви казах, не бях в настроение за кокетничене.
— И?
— Моите хора в Москва научиха за това и казаха на азербайджанците какво ще се случи.
Той изплю шепа кръв на плочките.
— Мисля, че на азербайджанците нямаше да им е неприятно, ако израелците бяха дошли и бяха свършили работа. Но тъй като сме ги предупредили официално, няма какво да направят. И затова Араз Курбанов сложи край на всичко. Израелците се опитаха да се промъкнат с един самолет от Турция. Но на летището ги спряха хората на Араз. Той ги изпрати обратно до самолета и се върнаха в Тел Авив през Анкара, без никой да задава никакви въпроси.
Знаете ли, приятели, Мосад вече не е предишната организация. Осраха убийството на Халед Мешаал, онзи от „Хамас“ в Аман, Йордания, преди две години. Хванаха ги, когато опитвали да сложат подслушвателна апаратура в апартамента на Палестинската освободителна организация в Швейцария, и агентите им били обявени за персона нон грата. А сега това.
Лапинов продължи:
— Но Саркисян има хора и на летището. Научил, че ще го трепят. И тогава…
— И тогава? Карай до шибания край, Олег.
— И тогава Саркисян трябва да се е паникьосал.
— Трябва да се е паникьосал ли?