Затова положението не беше като да е отвлечена. Беше като да е отишла със Стивчо за ден-два „наблюдение на обекта“, или поне тя така си мислеше. Стив очевидно имаше други идеи. Може би се е изморил да го бият с катерички по главата. Може би някъде си имаше ново маце и искаше да приключи нещата с посланичката. Може би просто я е взел със себе си, за да я накара да го подкрепи в рекета му, и тъй като тя нямаше да го стори, щеше да я захвърли. Да, от хеликоптера. Какъвто и да беше случаят, очевидно той я беше взел за еднопосочно пътуване.
И когато тя осъзнае какво е истинското й положение — или пък не би се осъзнала, — е, всичко се случва. Като например хеликоптерът й може да падне в планината и всички да измрат. И кой би разбрал нещо? Районът беше несигурен. Един министър на търговията беше загинал на Балканите. Президентът на Грузинската република едва се отърва при три опита за убийство само през последната година. А ако хеликоптерът на американския посланик падне в Кавказките планини, то няма да е чудо за три дни — ще изкара най-много две седмици. Защо ли? Защото Баку не беше центърът на вселената. Скъпо струваше да се поддържат новинарски екипи тук, а освен това щеше да има други кризи за отразяване. И така, тая случка просто щеше да се изпари. Да отмине. А щеше да има и изтичане на неласкателни вести — може би раздути такива — за посланическите й срещи. Вижте, мъртвите не могат да съдят за клевета. И тогава в надлежния срок американското правителство щеше да смени Марибет Медисън — която може и да беше наивна по отношение на обектите, с които се чука, но разбираше от сондьорство — с някой раиранопанталонест апаратчик от Мъгливото дъно, който нямаше да разбира и бъкел от чукане или от сондьорство, и Стив Саркисян и хората, за чийто параван служеше, щяха в крайна сметка да надделеят в този регион.
Как да надделеят, питате. Уместен въпрос. Една от най-основните истини на геополитиката е, че нещата никога не са в черно и бяло. Абсолютистите и моралистите са лоши държавни секретари и външни министри, защото понякога държавническият занаят е аморален. Не неморален, искам да ви напомня, а аморален. Има разлика. И при упражняването на държавническия занаят са важни отсенките. Нещата рядко са черно-бели, а са сиви.
И така, Стив Саркисян щеше да надделее, защото макар САЩ и Русия да знаеха, че е мръсен, пак щяха да търгуват с него, защото той щеше да запази значителен контрол върху района, като използва огромните си финансови и човешки ресурси, за да тласка нещата в посоката, в която искаше те да бъдат тласнати. Помните ли как ми каза, че фондация „Сирджик“ е по свой начин дипломатическо тяло точно както Съединените щати?
Е, може и да се е заблуждавал. Но няма съмнение, че говореше сериозно. Затова какво следваше? Казал му бях истината: че без военна сила в подкрепа на икономическата му далавера „Сирджик“ е празна черупка. Е, започна ли той да събира военна сила, като търсеше някоя от джобните ядрени бомби, за които знаех, че се движеха из тази част на света, и да я използва като дипломатически коз? Дали нае някой разорен руски учен да му направи бомба и да обяви фондация „Сирджик“ за ядрена сила? Дали пое субсидирането на международния тероризъм там, където остави нещата Халед Бин Абдула, след като очистих кралския му гъз?
Откровено, приятели, не знаех — и не ме интересуваше. Както съм казвал и преди, аз съм слаб дипломат. Аз съм абсолютист и моралист. Онова, което знаех, можеше да се резюмира в няколко прости разказни изречения:
• Стив Саркисян уби съпругата на мой приятел.
• Стив Саркисян беше мой враг.
• Стив Саркисян беше мъртво месо.
Фактът, че можех сега да го убия, и то за държавна сметка, беше като глазура на тортата.
Погледнах към Олег. Изражението му говореше, че знае какво трябва да се направи и че трябва да действаме бързо.
— Познавам района — каза той. — Ти имаш хората.
Имах хората ли? Но аз нямах хората — или поне не достатъчно, за да превзема цял шибан укрепен град. Хората ми бяха съвсем сдъвкани от иранския удар. А Араз и неговите бойци бяха изкарали малко повече от седмица обучение и освен това битката не беше и не трябваше да е тяхна.
Да заведеш азербайджански войски в това, което Олег наричаше Автономен Карабах, щеше да е толкова глупаво, колкото да вземеш израелски войски в Сирия — то щеше да усложни нещата, а не да реши проблеми. Освен това из Армения и Автономен Карабах имаше двадесет и пет хиляди души руска войска.