Коефициентът на потенциална осираемост беше висок. Както Олег се изрази съвсем вежливо, деликатно и точно на жаргона на руските специални сили:
— Я в пизде, полковник — предстои ни да се напъхаме в една много дълбока вагина.
Имаше право. Нека разгледаме някои от гадните дълбоковагинални фактори, за които трябваше да мисля.
ДВФ едно: Ветровете в Нариндзлар бяха непредсказуеми. Променяха посоката си бързо, което би могло да отклони вторичната ми група от курса. Мамка му, та вятърът можеше да ги издуха на другия баир и тогава щях да остана само с шестима души, до един стиснали в косматите си жабешки ръце увисналите си пишки.
ДВФ две: Самата надморска височина правеше скачането с парашут проблемно. Не си носехме кислородни бутилки, а такива тук не се намираха. Това означаваше скачане от шест хиляди метра или по-малко, като дори при такава височина рискувахме предвид оперативната обстановка.
ДВФ три: Подходът със скок от голяма височина и ранно отваряне на парашута може да е опасен за здравето, ако ви забележат, когато се приближавате, защото горе сте си буквално сам. Не можете да стреляте ефективно и в същото време да водите парашута и затова само един човек с автомат може да всее хаос от земята сред приближаващата щурмова група.
ДВФ четири: Налагаше се да скачаме денем, защото зоната за скачане беше Н2 (неосветена и непозната), а и измамата на Скорцени изискваше от Олег да направи Впечатляващо Влизане, което не ставаше нощем.
ДВФ пет: Нямахме представа къде в огромния комплекс Нариндзлар щяхме да намерим посланик Медисън. Тя може да е във всяка една от петдесетте стаи. Ако не стигнехме до нея в рамките на шест минути от кацането в района на хотела, развръзката на тази книга ще се появи много лайнарски по-рано, а и няма да е щастлива.
Но независимо от дълбочината на тази конкретна тактическа вагина аз планирах точно онзи тип проста операция, която преодолява лошия шанс и успява. Защо ли? Защото, освен че беше проста като за глупаци, беше и ЗЛА (Забележителна, Лавинообразна и Адска). С такива свирепи качества НЯМАШЕ ДА СЕ ПРОВАЛИМ.
Глава 18
Най-трудният елемент на моя голям ЗЪЛ план щеше да е да сложа ръце върху два летателни апарата и няколко изправни парашута. Това задължение падна върху Олег и Араз, които познаваха мястото и хората лайнарски повече от вашия слуга. Олег каза, че ще успее да отмъкне един стар хеликоптер „Аероспесиал ЛАМА“. В такъв хеликоптер се побират трима души и пилотът. Не е кой знае какво, но е по-добре от нищо.
А що се отнася до самолета за парашутистите, е, Араз каза, че има една-две идеи, но че всяка от тях щеше да струва пари.
Това не ме притесни. Разбирах, че в тази част на света нищо не е безплатно. Освен това притежавах пословичното куфарче, пълно с пари в брой, което ми беше останало от последната операция, и тъй като нито цент от тях не бяха на данъкоплатеца, не ми пукаше на ръждивата пишка как ще ги харчи Араз, само дето за него беше по-добре да се върне със самолет. Извадих свирепоразмерна пачка стотарки от кутията, отброих петдесет и ги дадох на Араз.
— Това ще помогне ли?
Той погледна банкнотите.
— Стори ми се, че искаш самолет, полковник.
— Искам. Това не е ли достатъчно?
Араз вдигна ръце в престорен знак, че се предава.
— Достатъчно? Достатъчно? Та това стига да купиш военновъздушните сили — каза той сериозно.
Толкова много обичам третия и четвъртия свят, където всевишният долар все още може да постига мноооого.
— В такъв случай ще можеш да… експедираш един самолет, нали?
Той се усмихна на словесния ми избор и отдаде чест.
— Абсолютно.
Подсилени парично, Араз и Олег отидоха с един от големите камиони да проверят пейзажа. Аз пък взех руските схеми и поработих над тях с помощта на Ранди, Бумеранга и Ашли.
Ашли? Да, Ашли. Тя се стараеше колкото всеки друг. Докато аз се занимавах с проблема Марибет Медисън, тя се бе обадила в щаба на Агенцията за обработка на изображения във военновъздушната база „Болинг“ край Вашингтон и ги беше уговорила да използват своите суперкомпютри и за малко истинска работа, вместо просто да си играят на пасианси и миночистачи.
Първо, беше накарала компютърните мухльовци да въведат всички диаграми с коловете, които бях задигнал от лагера на „Юмрукът на Аллах“ в Иран. След това беше ги накарала да ги съпоставят с очертанията на милионите наблюдателни снимки от спътници, прелитания на самолети „U-2“ и наличните снимки от агенти. След шест часа беше измъкнала дебело топче уголемени на компютър снимки с подходящи размери от агенцията, която е така заровена сред складовете, бараките и канцелариите във военновъздушната база, че изобщо не прави впечатление. С помощта на компютърните вълшебства онези бяха успели да насложат схемите на коловете от Иран върху фактически снимки на сгради и инсталации. След като ни изпратиха резултатите, оставаше да кажем „Еврика“. Сега можехме да видим точно къде имат намерение да удрят съюзниците на Стив Саркисян от „Юмрукът на Аллах“.