А познаването на местата, в които планираше да нанесе удар, ми позволяваше да разбера цялостната схема. Да видим какво ще кажете. Американското посолство в Баку беше на първо място в списъка. След това идваха посолствата в Катар, Абу Даби и Лондон. Другите му цели включваха сградата на фирма „Ексон“, „Бритиш петролеум“ и „Шел“, две парижки банки и турското Министерство на външните работи. Планираше да удари и помпената станция на „Арамко“ в Ал-Хуфуф, Саудитска Арабия.
Свързвате ли точките? Аз със сигурност ги свързах — и ключовата дума тук беше любимата на покойния и неоплакан намазвач Роско Гроган дума експедиране.
Дипломатическите мишени на Стив Саркисян представляваха също първостепенни задачи за половин дузина поддържани на държавно ниво международни терористични групи. Той можеше да ги удари. Но познайте кой щеше да отнесе вината: „Ислямски джихад“ или „Хизбула“, или някой от многото фундаменталистки съюзници на Халед Бин Султан, ядосани на Съединените щати, задето бяха изпратили Халед на онова еднопосочно пътуване с килимчето до Аллах с любезното съдействие на moi. Но Стив удряше по нашите посолства, защото искаше да изпрати във Вашингтон едно недотам изтънчено послание, т.е. че е също толкова мощен, колкото Съединените щати, и може да ни шамароса по всяко време и където си поиска. Всъщност бих се обзаложил, че е установил контакт с всички дипломатически обекти, за да предложи услугите на своята фондация като геополитическа „експедираща“ организация.
Фирмите бяха атакувани, защото явно са отклонили настойчивите искания на Стив Саркисян да използват фондация „Сирджик“ за „експедиране“ на своите програми за извличане на нефт в тази част на света. Откъде знаех това ли? Знаех го, защото го бях чул от Джим Уинк (а също и вие), когато ме информира за Стив Саркисян и фондация „Сирджик“. Френските банки ли? Те неотдавна бяха анулирали чековете на Саркисян, като ограничиха кредитната му линия, и той искаше да им го върне.
Ами турското Министерство на вътрешните работи ли? Щеше да го нападне, защото турците бяха съюзници на Израел. (Олег ми каза, че ударната група от Мосад, дошла за Саркисян, беше долетяла през Анкара.) Освен това турците помагаха на израелците да наглеждат арменските и иранските съюзници на Стив Саркисян, като им позволяваха да използват турски бази за своите прелитания и подслушвания. А също всяко нападение срещу турците щеше да бъде приписано много удобно на някоя от половин дузината кюрдски националистически терористични групи.
Значи оставаше помпената станция на „Арамко“ в Ал-Хуфуф, Саудитска Арабия. Знаете ли какво, приятели? Убеден бях, че Стивчо ще я удари от чиста гадория. Или пък може би иранските му приятели я бяха прибавили към списъка, без да го известят. Казвам това, защото тя беше единствената цел, която не се вписваше в схемата.
Време беше да действам. Ашли накара връзките си в Разузнавателното управление на Министерството на отбраната да предупредят хората на място и посолството тук, в Баку. И тъй като обичам повтарящите се системи (по-малко възможности мистър Мърфи да покаже грозната си мутра), хванах осигурения срещу подслушване клетъчен телефон и направих дузина телефонни обаждания до собствената си мрежа за сигурност в Щатите. Обадих се на моя copain Жак Лили в ДНТ в Париж, за да го предупредя за нападенията над жабарските им банки. След това се свързах с един дългогодишен съюзник по стреляне и плячкосване на име Рики Фюъл, който в момента работеше като регионален служител по охраната в Абу Даби, казах му да си държи очите отворени и да предупреди Катар и Рияд. Когато го попитах дали са му се обаждали от „Сирджик“, Рики се засмя и каза, че са му предложили да му доставят ежеседмични стратегически оценки на риска на истински възмутителна цена.
— Това си беше рекет чисто и просто, скапан Ричард — каза Рики. — Аз ги изхвърлих, шибаняци смотани.
Споменавал ли съм, че е лоша карма да се обзалагаш срещу Свирепия? Добре, сега, след като посланията бяха получени и изпълнени, знаех, че не след дълго „Юмрукът на Аллах“ ще се сдобие със съвсем ново и подобрено име. Оттук нататък щяха да бъдат известни на всекиго и всички като „Юбаните Азадници“.