Выбрать главу

06:36. Аз стоях отвън и обмислях различни Мърфи-фактори, когато Ашли паркира своя синьо-бял „Събърбън“ до камиона на Араз и излезе от него изкъпана, с доста разголени крака и други работи. Обърнах се. Погледнах. Мигнах.

— Майчице!

— Харесва ли ти? — Тя се завъртя като онези модели, дето ги гледаме по телевизията.

Предполагам, че най-добрият начин да се изразя беше, че Ашли не е униформена. Носеше сандали „Найки“ и тюркоазеносиня рокля. От дългия си опит с тези неща мога да ви кажа, че макар да носеше чорапи в сандалите си, не си беше направила труда да си сложи твърде много бельо.

— Ако не се наметнеш с някой брезент, ще станеш цялата в лиги от екипа.

— Предвидила съм всичко много преди теб.

Тя бръкна в големия си шевролет, извади летателен костюм от „номекс“ и го навлече. Закопча ципа.

— По-добре ли е?

— Не, но по-безопасно. Далеч по-безопасно.

Докато момчетата проверяваха окончателно товара, аз дръпнах Араз настрани и му обясних плана на Саркисян да нападне американското посолство. Казах му, че нападението вероятно ще бъде извършено от някоя от групите на Али Шерафи. Лицето на азербайджанеца помръкна.

— Аз ще се заема със случая, полковник Дики — каза той.

По решителната му гримаса разбрах, че ще го стори.

06:40. Върнах се и открих Олег при моите парашутни двойки. Той взе автомата от Ранди и го закачи на себе си.

— Ето така — каза. — И…

Приближи приклада до гърдите си.

— Дори след като парашутът се отвори, по време на плаването, дръжте здраво. Ако го правите така — той остави приклада да се плъзне напред, — той реже въздушния поток и вие ще…

Ръката на руснака започна да се върти в спирала и да трепери.

— Свредел? — намеси се Ранди.

Лапинов кимна.

— Да, свредел.

Върна автомата на Ранди.

— Не е добре да влезеш в свредел.

Ранди, Мустанга и Чука се упражниха в прилепяне на задниците на своите оръжия към телата си, докато се преструваха, че правят маневри със свободно падане. Олег ги наблюдаваше критично, кимаше и ги коригираше, докато остана доволен от видяното.

Прасна Мустанга по рамото, като разтърси едрия тюлен и той отстъпи две крачки към Таймекса. Мустанга изпъна гърди.

— Спасиба, генерале.

— Всички ще се справите — каза Олег на двойките. — Бързо учите.

Мустакът на ивана потръпна в сутринната жега.

— А ако не се справите… — Той плесна с ръце силно, след това се обърна и се отдалечи.

— Бум — каза, като отминаваше. — Бум. Затова учете бързо.

Товаренето на хеликоптера беше като да тъпчеш едър, висок клоун в малката кола в цирка. Найджъл седеше на пилотската седалка. Нод и автоматът му заеха предната седалка, за да можем да имаме огнева мощ при кацането. Сложихме Олег от едната страна, на задната седалка, а аз — на другата, за да е сигурно, че машината няма да се накланя. Малката бира се свря между нас, а Ашли седна на коленете му, с което направи дребноразмерния тюлен най-щастливия (и най-изправения стожер) сред нас. Остана Копача О’Тул, който се свря на пода пред коленете на Ашли.

След това Найджъл и Нод започнаха да ни подават снаряжението. Когато свършиха, бяхме напълно блокирани.

В който момент разбрах, че някак си мистър Мърфи също е успял да се промъкне на борда. Вдигнах ръка.

— Стой — казах на бойците си. — Това няма да стане.

Искам да кажа, помислете само. Кацнем ли в Нариндзлар, ще трябва да излезем от шибания хеликоптер и да изглеждаме като елитната група телохранители на руския генерал, а не като тълпа циркови клоуни.

— Разтоварвай — казах на Найджъл. — Трябва да пренаредим всичко.

Той изохка и понечи да протестира:

— О, шефе, има още един парашут. Накарай Копача да иде в самолета.

В никакъв случай, мамка му. Исках всичките четирима тюлени и огневата им мощ, когато кацнем в Нариндзлар. Така че прекъснах дребния британец, като му напомних, че не трябва да му харесва, а просто да го направи.

07:02. Времето ни беше толкова малко, колкото полата на Ашли. Но докато не разреших нашия проблем с излизането от хеликоптера, нямаше да ходим никъде. Разтоварихме, пренатоварихме и опитахме пак, като репетирахме излизане. Не беше идеално, но поне Олег, Малката бира, Копача и аз не се препъвахме един в друг, когато излизахме от хеликоптера върху асфалта в ред и готови за бой.