И според Ави точно тук се появяваше фондация „Сирджик“.
Носът ми трябва да е мръднал, защото той го забеляза.
— Чувал си за „Сирджик“, нали? — запита.
— Гроган искаше да я използва като посредник.
Ави кимна.
— Логично е — каза той, — доколкото го познавам.
Погледнах го.
— Изплюй камъчето, Ави — за какво става дума, мамицата му?
— А — отговори той, — „Сирджик“ е мнооого интересна, Дик.
Той ми обясни, че фондацията е завряла пръсти в почти всяко гърне от Москва до Баку. Официално „Сирджик“ е НПО (неправителствена организация) с кантора в Ню Йорк, в старата къща „Уитни“ на Пето авеню. Оттам, както и от нейната мрежа офиси във Вашингтон, Лондон, Париж, Москва, Прага, Тбилиси, Баку и Ереван, директорът на „Сирджик“, Стив Саркисян, финансираше икономическото и социално развитие по целия бивш Съветски съюз и Варшавски пакт.
— Саркисян? Онзи, за когото все чета по финансовите вестници?
— Biduk — точно така.
Това добавяше нещо ново. Стив Саркисян беше богат кучи син, направил парите си кой знае как. Аз знаех само каквото бях чел и то казваше, че вестниците го наричат вашингтонски силов играч с либерални убеждения, макар винаги да се изтъкваше, че има приятели по високи места в двете политически партии. Той винаги пишеше уводни статии в „Уолстрийт джърнъл“ и в „Ню Йорк Таимс“ по икономически въпроси, обикновено за свободния пазар. Е, това са те, либералите. Подкрепят съществуването на училищни автобуси, но пращат децата си в частни училища; противят се на инвестирането на парите за социална издръжка в акции, но с инвестиции финансират собствените си пенсии. Учредяват офшорни корпорации, за да избегнат данъчното облагане и други финансови контролни мерки, а после наемат човек, който да напише вместо тях уводни статии, изискващи контрол на пазара и по-високи данъци.
Но Ави не даваше и пет фъшкии за политиката на Саркисян. Неговите приятели създаваха притеснения на Израел. Неофициално, поне според Ави, „Сирджик“ беше организация за пране на пари, свързана с организираната престъпност по целия свят.
— Можеш ли да го докажеш?
— Не — отговори спокойно дребният израелец. — Но това ми казва инстинктът.
Инстинкта на Ави си го биваше. Той беше го опазил жив толкова време, прекарано в операции във враждебна среда. А мисълта за фондация с идеална цел, която действа като проводник за пране на пари, беше интересна — в нея имаше истински потенциал. Но без доказателства…
Израелецът наруши нишката на мисълта ми. Забрави за „Сирджик“ сега, ми казваше. Имаме по-належащи проблеми.
Имаше право. Например фактът, че идването ми не остана незабелязано. Още не бях прекарал два пълни дни тук, а мрежите на Ави бяха доловили вълнението. Руснаците и техните марионетки тук работеха извънредно, готвеха се за нещо. Мафиози идваха от Тбилиси и от други места на запад. Иранците също се раздвижиха, въпреки че проследяването им беше много по-трудно от това на руснаците.
Предвид ограниченото време и неизбежността, че рано или късно (и определено по-вероятното беше рано, а не късно) някой гаден злодей би опитал всичко, за да направи задника ми на боклук, Ави се замисли на глас как да се справим с такава потенциално опасна ситуация. Отговорът ми беше да правим нещата просто, глупако. Щяхме да действаме. Щяхме да поемем инициативата. Щяхме да ги убием, преди те да убият нас. И по този начин НЯМА ДА СЕ ПРОВАЛИМ.
Позволете да ви представя първото правило за влизане в бой на Свирепия: КОГАТО ТЕ НАПАДНАТ ОСЕМ ГАДА, ЕДИНСТВЕНИЯТ ТИ ВЪПРОС Е „КОГО ДА УБИЯ НАЙ-НАПРЕД?“.
Тангата, които бяха нападнали нефтодобивната платформа и причакали заложниците в засада, бяха предприели атаката си от Иран. Дори в момента Чушката се трудеше, за да разбере откъде са дошли. Предложих, като открием местонахождението, да направим една визита на лошите на тяхна територия. Това би било подходящо послание за Техеран — и иранците биха се кротнали за известно време.
След това щяхме да се захванем с арменските сепаратисти, които бяха убивали чужденци, и да изпратим и до Москва подобно послание в смисъл „спирай и се въздържай“. Щяхме да ги ударим на тяхна територия. Здраво и безмилостно.
— Ти искаш hock choiniks на всички — каза Ави, като използва иврит за израза „да потрошиш чашите“.