Е, приятели, слушах го как трупа лайна във все по-висока купчина. И, разбира се, лайната бяха конски. До едно.
Аз обаче не възнамерявах да му казвам, че знам за връзките му с онези престъпни организации. Или за подозрението си, че използва своята НПО, за да пере пари. Или пък че го смятах за по-мръсен от всеки двуличен лайносмъркащ сфинктер, какъвто не съм срещал от много, много време. Знаех също, че е време да му поднеса от онези събуждания, дето да го поразтърсят. Но трябваше да внимавам. Ако не играех играта правилно, можеше да ме вземе на сериозно. А аз не исках това. Още не. Не докато не ми се удаде възможност да погледна дейността му съвсем отблизо, както и неговия офис. Не и докато не се сдобия с информация за него, докато не го сложа в кръстчето на оптическия си мерник и не д-р-ъ-п-н-а спусъка.
— Това е много интересно, Сирджик — казах. — Но всъщност хората като теб не могат да направят дори толкова, колкото би направила една диария.
Изгледа ме, сякаш съм луд.
— Но, полковник…
Не му позволих да продължи, а пристъпих напред, като го хванах за реверите и му позволих да надникне дълбоко в моята ВОИНСКА душа и му показах Воинската си гримаса отблизо и на лична основа.
— Виж… Сирджик — казах, — да вземем една шибана НПО като твоята фондация. О’кей, ти имаш икономическа сила. И познаваш някои хора, дето могат да дърпат конци. Но само толкова. Ти не можеш да правиш политика, защото нямаш зад себе си подкрепата на военните.
Направих пауза.
— Имаш няколко разбойници тук, няколко разбойници там, но те не струват и колкото едно лайно. А аз? Аз съм тук като шибан защитник на силата и мощта на Америка.
Вдигнах го, докато отлепя краката му от палубата, и го разтърсих като шаман кречеталото си.
— Виждаш ли за какво говоря, Сирджик? — запитах, като го разтърсих още малко. — Това е сила, шибаняк.
Той опита да се измъкне с гърчене, но аз го държах близо до себе си. Знаех, че говори френски, и затова му казах:
— Ебиен се, боклук.
Той ме изгледа, сякаш съм се побъркал.
— Какво?
— Fut-on. Таковай се отзад, заднико.
Разтърсих го още малко.
— Нека ти го кажа на руски. Ёб твою мать.
Той опита да се бори, като краката му тупкаха по пода, докато го държах. Но не мислех да го пускам. В никакъв случай.
Изгледах го със своята откачена, свирепа рокерско-гангстерско-изнасилваческа физиономия — онази, при която скръствам очи и бълвам слюнка, докато говоря.
— Изпратиха ме тук, защото съм шибан убиец, Сирджик.
Опита да се дръпне назад, защото се подмокряше. Опа. Не можеше да мръдне. Време беше да сложа кукичката. Той знаеше, че съм опасен. Това го разбрах по телесните му сигнали. Но сега трябваше да мисли, че съм пълен глупак, за да ме остави насаме да си върша работата. Отпуснах го, за да може краката му да докоснат пода, но продължавах да държа фрака му.
— А онова, дето ме ядосва истински, е, че казваш, че имам проблем с пиенето. Не знам откъде си го чул, но това не е истина, мамка му. Ясно ли е?
Главата му заподскача нагоре-надолу.
— Добре. Защото ти казвам, че следващия път, когато говориш за моя проблем с пиенето, Сирджик, който шибан проблем АЗ НЯМАМ И НЕ СЪМ ГО ИМАЛ, МАМКА МУ, ще ти дойда на посещение и ще те разкъсам на шибани парченца.
Понечих да го пусна и тогава, сякаш току-що бях си спомнил още нещо за казване, го придърпах още по-близо.
— Защото никой не ми казва, че имам шибан проблем с пиенето. Никой.
Вперих очи в него, за да съм сигурен, че приема съобщението ясно и чисто.
— Разбра ли това, Сирджик?
По лицето му ставаше ясно, че естествено, Разбрал Е. Осъзнаваше, че съм алкохолик, който отрича всичко; че не търпя да ми говорят за моите проблеми; и че когато ми говорят за тях, ставам войнствен и жесток. А от пулса му, който усещах през неговия фрак, схващах, че, мамицата му, изобщо не му харесва да го Е Разбрал.
След това дойде моят ред да го хвана за лакътя. Само че аз приложих малко истински свиреп натиск. Достатъчно да го накарам да изскимти.
— Сега, след като проведохме нашия малък разговор на четири очи, вероятно трябва да се върнем при дамите.