Ръгнах го в ребрата достатъчно силно, за да напукам хрущялите там.
— Моята е готино парче, а? А и твоята не е зле като за слива без цици. Що не си ги разменим, а?
Очите му съвсем пощуряха. Той се опита да се измъкне от захвата ми, но не беше възможно да го стори. Не и докато аз не решах да го пусна.
— И, Стив…
Той погледна към мен е изкривено от болка лице.
— Без сладки речи за мен тази вечер, нали? Аз, такова, си обичам правото на самостоятелност.
От изражението му разбрах, че не бива изобщо да се тревожа за това. Добре. Отворих вратата с лявата си ръка и го въведох през нея. Стъпалата му едва докосваха пода. Присъединихме се към мястото, където той посрещаше гостите. Неговата госпожа го изгледа неприятно за това, че я изостави. Но Сирджик не гледаше към нея. Той търсеше някого в тълпата.
Аз го дръпнах към себе си.
— Благодаря за разговора, баклан — прошепнах, а после го лизнах по ухото, както правят рокерите, просто за да засиля казаното.
Той се отдръпна рязко от мен, обърна се, извади от джоба си една кърпичка и потърка ухото си. Забеляза, че хората ни наблюдават, и притеснен натика кърпичката обратно в джоба си. Но сега беше извън ръцете ми и очевидно се чувстваше в по-голяма безопасност.
Пристъпи назад към двама от своите телохранители и застана между тях.
— Нашият разговор беше… много поучителен.
Изгледа ме с нескрито отвращение. Но беше изцяло Дипломатът, за когото считаше себе си, защото успя да стисне зъби и да каже:
— Идете и се забавлявайте, полковник.
Отдалечи се на метър разстояние от мен.
— Очаквам — каза през зъби, — че в близко бъдеще ще имаме възможност да се занимаем един с друг в… по-слабо посетена обстановка.
Стив Саркисян замълча и вдигна рязко глава, като ловен сокол, който току-що е забелязал сурово месо наблизо.
— Аз току-що реших да остана в Баку за обозримото бъдеще — казах, без да се обръщам към никого.
Виолетовите му очи отразиха светлината от полилея и трепнаха като брилянти.
— Има много работа тук.
— Право го каза, Сирджик — а аз казвам това: „Много задници има за убиване, но е малко времето.“ Така е, нали?
Той понечи отново да ми отправи калейдоскопичния си поглед. Но аз тръгнах, като на разминаване отправих на госпожа Сирджик една свирепо развратна усмивка.
Ашли ме хвана за ръка и ме поведе към бара.
— Какво беше всичко това?
— Будалкахме се — отговорих. — Резултатът е едно на нула за мен.
Погледнах към другия край на големия азербайджански килим в синьо и червено под краката си, забелязах позната фигура и помахах.
— Хей, Ави…
Дребният израелец също помаха. Той носеше онова, което в Израел минава за парадна униформа, макар да е далеч по-непарадно от онова, което носят редовно някои от портиерите по Парк авеню. Но израелците винаги са били такива. Те предпочитат убиването пред коктейлите и униформата им отразява този факт.
Но по-важно от Ави беше присъствието на Мики, съпругата му. Тя е с петнадесет сантиметра по-висока от Ави — а и изглежда много по-добре от него.
Проправихме си път с рамене през тълпата и аз вдигнах Мики от пода, завъртях я, целунах я по двете бузи, а след това я представих.
Ави погледна одобрително майор Еванс.
— Вие, разбира се, познавате присъстващите — каза той непринудено.
И когато Ашли отрече и намекна, че е оставена от посланичката извън социалните събития, Ави се ухили и разтвори широко ръце.
— В такъв случай позволете да ви кажа кой кой е и какво какво е сред величествения интелектуален елит на Баку — предложи с игриво пламъче в очите.
Ашли го прекъсна, като потупа с показалец мястото под дясното си око, което е френският начин да изразиш скептицизъм.
— Интелектуален елит на Баку? Това не е ли оксиморон, Ави? — запита тя.
Ашли и Ави разговаряха като стари приятели. Промуших се между двамата и им казах, че ще се върна след няколко минути, след като огледам къщата. Но първо потърсих облекчение — намерих го на бара. В големи количества. Застанал в края на залата със старомодна чаша с джин „Бомбайски сапфир“ с лед в лапата си, успях добре да озъркеля партито и да преценя нещата в къщата. Видях къде са поставени камерите. Отбелязах си вероятните местонахождения на скритите микрофони. След това се върнах спокойно по главния коридор към тоалетните, пъхнах глава и в двете, за да видя какво е разположението им (и шокирах до посиране една окичена с бижута тежкарка от хайлайфа, когато се появих от кабината до нея).