00:02:57. Вътре — без проблеми. Леко затворих вратата зад себе си и се огледах. Бях влязъл в нещо като хол. Нямаше аларми, детектори за движение и нищо интересно. Забелязах светлина под двойната врата в далечния край на стаята, където и отидох внимателно (не се позволява скърцане на паркет).
Проверих дясната врата. Не беше заключена и затова я открехнах съвсем малко. Чух шума от партито долу. Струнният квартет свиреше Моцарт доста добре.
О’кей, въпросът беше къде, мамицата му, съм тръгнал. Знаете ли, във всичките екшъни, дето Холивуд ви ги пуска на екрана, Добрият просто абсошибановинагилютно отива в щаба на Лошия, или в неговата тайна бърлога, или каквото и да е то, мамицата му, без да е получил и грам тактическа информация за разположението на проклетото място.
Е, това в реалния свят е известно под името конски лайна. Хората като мен не обичат да работят без информация. Безсмислено е.
Поради което бях питал Ави дали знае къде е офисът на Стив Саркисян и Ави, какъвто си е потаен, измамен и напълно изчерпателно работещ разузнавач, ми беше казал (с прекрасния си израелски акцент) „пъъви еташ, чеерно единадесет“.
„Чеерно единадесет?“ — питате.
Да, чеерно единадесет. Както мен Ави Бен Гал използва цветовия код на английските специални сили, за да укаже физическото местонахождение в постройките.
Казвате, че сте забравили как действа цветовият код на английските специални сили.
Е, да ви таковам таковата, слаба памет имате. От какво сте болни бе, мамицата му, проблеми с концентрацията ли?
Добре, ще обясня. Но това е последният път, мамка му. Цветовият код на английските специални сили е начин за обозначаване, с който ние, тюлените (и мнозина други специални оператори), определяме къде се намира нещо в определена постройка, без да е труден за разбиране или объркващ. Всички постройки се разделят на четири части. Задната е черно, предната — бяло, лявата откъм вас е зелено, а дясната е червено. И така, като гледате към центъра, наслагвате часовник. Та когато Ави ми каза, че ще намеря офиса на Стив Саркисян в чеерно единадесет, ми казваше, че трябва да се насоча към най-задния ляв ъгъл на къщата.
Значи, след като мъжката тоалетна се намираше на около една трета от пътя откъм десния борд на къщата, то аз знаех къде трябва да отида. Завих наляво и тръгнах по коридора.
Трябва да призная, че човекът, който се е казвал Сирджик, имаше вкус. Мраморният под беше покрит с още красиви азербайджански килими, с богати антични фигури в яркочервено, тъмносиньо и нежни рисунки. Стените, високи три метра, бяха направени така, че да изглеждат като стар избелял камък. По тях имаше огромни персийски дървени порти и тесни антични вратички от арабско маслинено дърво, с инкрустирани красиви фигури от седеф, окачени така изкусно, че изглеждаха, сякаш висят в пространството без опора.
Но аз не бях тук, за да се възхищавам на шибаната гледка, а да извърша взлом. И затова започнах да обръщам по-малко внимание на декора и повече на околната среда.
00:03:29. Коридорът отиваше наляво. Погледнах зад ъгъла, да проверя дали е празен — празен беше. Пристъпих напред. Пред мен имаше антична двойна врата от облицован, изчистен от чворове орех. Инстинктивно пробвах сложно украсената дръжка. Заключено. Потърсих ключалка, за да отворя проклетата врата, но такава нямаше.
И в този момент забелязах шибаната клавиатура в стената, вдясно от касата на вратата. Електронна ключалка. Копелето беше инсталирало електронна ключалка.
Е, аз мога да шунтирам електронни ключалки — ако имам необходимото оборудване. Но тази вечер имах само своите шибани шперцове. Поклатих глава изумен и се огледах, за да видя откъде, по дяволите, наднича мистър Мърфи, защото знаех, че кучият син е някъде наблизо. Часовникът отброяваше секундите, а аз не правех нищо. Това не беше Добра Новина.
Има една мъдрост на войната със специални методи, дадена ми преди много години от Рой Хенри Боъм, кръстник на всички ТЮЛЕНИ. Бях отишъл да го видя във Флорида, за да получа малък жабешки съвет за проблем с един тесногъз тризвезден генерал. Седяхме в един бар на кея, около миля и половина от неговата къща, галехме двойка бири и аз го попитах небрежно как той решаваше проблемите, когато е попаднал посред пълно тактическо осиране.
Цитирам Рой: „Чуй, заднико, когато мистър Мърфи те мушка в задника, трябва да му го върнеш възможно най-бързо. Просто направи един шибан ЖП прелез и решението ще ти дойде.“