Документът даваше поглед към нашия начин на действие, резюмираше евентуалните ни позиции за отстъпление, по недипломатично прям начин представяше политическата ни оценка за района и за играчите от региона. Очевидно, не беше писан от хората в Щатите, защото прозата не беше достатъчно безхарактерна.
От датата на заглавната страница разбрах, че това е чернова на ранен етап. Но ранен или не, документът нямаше работа в куфарчето на Стив Саркисян, освен ако той не беше шибан щабар от Съвета за национална сигурност, какъвто всички знаем, че не е.
Прелистих другите три документа. Един представляваше чернова на дълга паметна записка от посланик Медисън до държавния секретар, в която се подсказваха начини да се използва фондация „Сирджик“, за да помогне за постигането на целите на Америка в региона. Ето лошата новина: записката не беше писана от посланичката; тя беше на бланка на фондацията. Ето добрата новина: на последната страница беше залепено листче. На него пишеше:
Най-скъпи мой, това няма да лети за Вашингтон и затова ще трябва с уважение да откажа да ти позволя придвижването му по какъвто и да е начин. Но не мога да чакам да те видя отново и се надявам, че отрицателната ми реакция към тази чернова няма да развали това, което имаме.
Добре, значи фактът, че посланик Медисън може да отдели личния си живот от професионалния, слагаше точка в колоната „плюсове“ в дневника, който нося в главата си. Това, заедно с жетон от долар и половина, я прави голяма работа и би я качило в метрото в Ню Йорк. Бързо разгледах останалите документи. Имаше дълъг, подробен документ, написан на език, който не можах да разшифровам. Имаше и някакъв окончателен доклад, общо дванадесет страници, написан на кирилица, с печати, навярно „СВРЪХСЕКРЕТНО“, в горната и долната част на всяка страница.
Прочетох скоростно десетте страници от проектодокумента на Съвета за национална сигурност. По дяволите — шибаният документ съдържаше достатъчно сурови разузнавателни данни, че да разкрие един от най-свещените ни източници на разузнавателна информация и неговите методи. А притежаването на такъв документ, приятели, е непозволено. Всъщност направо си е незаконно, защото разкриването на свръхсекретни материали (и това е официалната дефиниция) „може основателно да се очаква да доведе до изключително сериозни щети за националната сигурност на Съединените щати“.
И когато се причини някоя изключително сериозна щета за националната сигурност на Съединените щати, аз получавам зелената лампа да стрелям и плячкосвам и да не вземам абсолютно никакви пленници.
Да погледнем какво стана през последните два дни. Няколко души бяха убити. Няколко негодници, които работеха за Стефан Саркисян, опитаха да убият moi. А сега откривам, че същият този Саркисян не само има като почетни гости във фондация „Сирджик“ двама убийци от световна класа (Олег Лапинов и Али Шерафи), но притежава и документ, заради който би влязъл в затвора, ако беше в Щатите и ако ФБР знаеше това.
00:05:59. Мамка му — как лети времето, когато човек се забавлява. Бързо навих докладите и ги напъхах в джоба на сакото си. Прерових куфара, за да съм сигурен, че в него не са скрити и други секретни материали. Нямаше — но взех останалите писма, записки и бележки, написани на английски, френски, кирилица, азербайджански и арменски и нещо като фарси, просто за да съм сигурен.
Затворих празния куфар и го пъхнах под бюрото. Ако това, което бях направил досега, не разтърси Саркисян, значи нищо не би го разтърсило. Никой не обича да разбият дома му. Особено хора като Стивчо. Особено когато откраднатото е ценна информация, която той вероятно с много усилия си е набавил.
Но за да съм сигурен, че той ще разбере кой е сторил стореното, взех лист от дебелите бланки „Картие“ от шкафа, взех химикал и надрасках „Здрасти, Сирджик. Да ти го начукам“ и го оставих в средата на бюрото, точно в десетката. Надявах се, че ще долови някакво значение в поставянето на листа „в десетката“.
00:06:34. Леко затворих вратата и завих винтовете на пантите, промъкнах се обратно по коридора, излязох на балкона, спуснах се по бръшляна, върнах се в кенефа и излязох от него в 00:07:24. Честно казано, някога бих постигнал много по-добро време, но все пак като за човек с толкова драскотини, олющена боя, подбивания и смачквания, колкото имам аз по калниците си, ставаше.