Пътувахме с малко багаж, защото Бумеранга и Нод вече бяха се погрижили за пренасянето на оборудването ни в един район от десет акра, обрасъл с гъсти трънаци и в удобна близост с шосето, откъм азербайджанската страна на границата с Иран. Самата граница беше укрепена. Имаше пасивни и активни датчици и въпреки че е възможно да бъдат преодолени, ние щяхме да поемем пътя на най-малкото съпротивление и да минем по вода. Момчетата ми бяха обучавали стрелците на Араз по основи на операциите по вода и затова на оцапания с нефт пясък на брега на три километра от азербайджанското пристанище Астара лежаха две надуваеми лодки.
Благодарение на разузнавателните снимки от Чушката и чертежите на стария подслушвателен пост, които получих от Джим Уинк, успях да изградя следния план на мисията:
• С надуваемите лодки щяхме да заобиколим Астара. Пет километра южно от града щяхме да излезем на брега до линия високи далекопроводни стълбове. Пиколото и Бъч щяха да се върнат на азербайджанска страна на границата, където да чакат в малка крайпътна къща на приятелски настроен азербайджанец на име Махмуд, в предградията на морския град Шакхагач. Открили бяхме тази къща по време на обучителните си сесии с Араз и тя се превърна в нашия официален хол. Осигурявахме на Махмуд обилни количества американски гущери, а той ни осигуряваше чинии с кебапчета и пилаф, каси студена бира, литри горещо кафе и две койки, на които можехме да лягаме за боен сън.
• Междувременно четиринадесетчленната ни ударна група щеше да влезе навътре в сушата през гъстата растителност на дюните, после да се изкачи нагоре от морето, успоредно на виещ се поток, към хълмовете, които иранците наричаха Куе асбинаси.
• Щяхме да установим таен наблюдателен пункт преди зазоряване и да наблюдаваме лошите през целия ден. Щяхме да ги преброим, да си отбележим с какво се занимават, да проверим оръжието им и да разберем движенията им.
• След това, като се стъмни, щяхме да се пъхнем в лагера, да им прережем гърлата, да им вземем пръстови отпечатъци и да ги фотографираме, за да проследим кои са, да приберем всичко, което можем да носим, и да поставим експлозиви, за да унищожим мястото. После щях да се обадя за лодките и щяхме да се спуснем по хълма много по-бързо от качването ни нагоре, да се измъкнем преди зазоряване и да се върнем в Баку точно навреме за един продължителен, горещ душ и здрава закуска в ресторанта на хотела.
Чувствах се някак си некомфортно заради това, че трябва да изпълнявам мисията на два етапа с четиринадесетчасов промеждутък. Аз не обичам операции със спирания и тръгвания. Убеден съм, че операциите трябва да протичат като един-единствен нокаутиращ удар. Един силен, мощен, решителен, кинетичен замах отначало докрай. Но нямах избор. Старата станция на ЦРУ се намираше на осемнадесет километра навътре в сушата — под осем мили — с постоянно изкачване през един от най-грубите терени, които Бог (и/или Аллах) е сътворявал някога. И така, бях вградил доста голямо количество Мърфи-време в операцията и моите старшини бяха се съгласили с това, защото знаеха, че ще имаме нужда от всяка секунда.
Причината да искате вашите старшини да поработят по плана на операцията е, че повечето от тях, ако струват нещо, са били там и са го правили много повече пъти от жълтия около топките младши офицер. Всичките ми старшини са вкусили кръв в боя. И няма терен, на който да не са водили бойни действия. Затова гледаха картите и снимките и разбираха незабавно, че старият подслушвателен пост се намира на надморска височина двеста и петдесет метра в една земна ниша от двеста на двеста метра, изчистена от камънаците с булдозери. Видяха, че лагерът е защитен от западната страна от един хребет, който на места достигаше хиляда метра. Знаеха, че на север имаше редица от назъбени стометрови скали, които правеха подхода от тази страна прекалено дълъг предвид оперативните ограничения и количеството оборудване, което си носехме.
Знаеха, че главният път от подслушвателния пост върви право на юг, през редица опасни нагънати дерета, които вървяха към сушата и към иранския град Нара върху високо плато, а оттам — към Ардъбил, където старото еднопистово летище на ЦРУ (надморска височина 1316 метра) все още се използваше от иранските военновъздушни сили.
Затова и те като мен бяха решили, че най-ефикасният начин да ударим тангата беше през незащитената задна врата, което означаваше придвижване от изток. А за да дойдем от изток, трябваше да определим времето за тази операция на два дни, а не един.