Със засилването на вражеския огън той бърза да вземе тялото на мъртвия водач на групата, както и секретните документи в него. Когато посяга към тялото на водача, сержант Бенавидес е сериозно ранен от малокалибрен куршум в коремната област и от осколки от граната в гърба. В почти същия момент пилотът на хеликоптера е смъртно ранен и хеликоптерът пада.
Независимо от изключително сериозното си състояние поради множеството рани сержант Бенавидес прибира секретните документи и се добира до разбилия се хеликоптер, където помага на ранените да излязат от преобърналата се машина и събира зашеметените оцелели в отбранителна позиция. Под засилваща се вражеска автоматична стрелба и огън от гранати той обикаля групата и раздава вода и патрони на изморените мъже, като им дава воля да живеят и да се бият.
Изправен пред растяща вражеска маса и с обкръжен екип, сержант Бенавидес събира сили, започва да призовава тактически въздушни нападения и насочва стрелбата от притеклите се щурмови хеликоптери, за да потисне вражеския огън и да направи нов опит за евакуация. Отново е ранен в бедрото от малокалибрено оръжие, докато дава първа помощ на ранен член на екипа, малко преди друг евакуационен хеликоптер да успее да кацне. Неговият несломим дух му дава сили да продължи напред и да пренася другарите си в хеликоптера.
Пренасяйки втори ранен, получава удари в главата и ръцете, преди да убие противника си. След това под унищожителен огън продължава да пренася ранените до хеликоптера. Достигайки хеликоптера, забелязва и убива двама вражески войници, тичащи към машината от посока, в която вратата на хеликоптера не позволява на картечаря да стреля. С малкото си останали сили той се връща още веднъж до мястото на боя, за да провери дали всички секретни материали са прибрани или унищожени и за да пренесе останалите ранени. Едва тогава, в изключително тежко състояние от многобройни рани и загуба на кръв, позволява да бъде изтеглен в хеликоптера.
Доблестното решение на сержант Бенавидес да се присъедини доброволно към своите другари, озовали се в критично положение, и да се изложи на постоянен и унищожителен вражески огън и отказът му да спре въпреки многобройните сериозни рани спасяват живота на осем души. Безстрашното му лично предводителство, упорита отдаденост на дълга и изключително храбри действия срещу многократно по-голяма сила съответстват на най-добрите традиции на военната служба и изискват признаване на най-големи заслуги както на него, така и на армията на Съединените щати.
Това, приятели, е предводителство в стила на Рой Боъм и героизъм в традициите на най-добрите Воини на Америка. И така, без да обръщам внимание на повръщаното и потта, и замаяното зрение, и всичко освен кървавите, но смели примери, дадени ми от истински Воини като старши сержант Рой Бенавидес, метнах автомата на рамо, намазах лицето си, врата си и горната част на дланите си с маскировъчен крем, стиснах зъби, пъхнах обувките си в раницата и изпълзях на длани и колене от пещерата в горещия нощен въздух.
Глава 14
01:26. Може и да ми се струваше така, но жегата беше адски потискаща дори и по това време. Виждах групичката сгради под нас и на запад, очертани в оранжевия блясък на натриевите лампи, разположени през редовни интервали високо над триметровата ограда от мрежа и с бодлива тел отгоре — стандартен дизайн на КГБ. Откъдето стоях аз, до оградата имаше може би осемстотин метра открит лунен пейзаж. Двамата с Ранди сверихме часовниците си. Пробвахме радиопредавателите си, микрофоните и слушалките.
След това започнах отброяването до нула, дадох сигнали за разпръсване и взвод „Ехо“ се раздели на две предварително определени ударни групи. Аз поех група „Алфа“: Бумеранга, Нод, Пачия крак, Таймекса, Алигатора и Чука. Ранди водеше група „Браво“: Малката бира, Копача, Гризача, Мустанга, Найджъл и Цирея.
Моята група щеше да направи кръг в южна посока и в 03:00 да удари двете основни сгради в южния край на лагера, използвани за спални помещения и класни стаи за тангата. Ударът щеше да бъде сложен, защото освен двете едноетажни сгради, които бяха с размерите на двойни ремаркета, разположени Г-образно, имаше и една барака от гофрирана ламарина в късата част на буквата Г, която, изглежда, се използваше за оръжеен склад, както и трио по-малки навеси, разположени разхвърляно зад и вдясно от най-голямата постройка.