А ако дори и едно танго беше будно, изненадата щеше да е много по-трудно постижима. Да не споменавам факта, че сега трябваше да действаме по-безшумно от всякога.
Но какво е животът без някое и друго предизвикателство, нали?
02:46. Изпълзях под палубата колкото можах по-далеч от локвата пикня, вдигнал нагоре цевта на готовия си за стрелба автомат, включил и закрепил надеждно на челото си очилата за нощно виждане.
Обърнах се по гръб и сигнализирах, че е време да започваме работа. Нод и Алигатора тръгнаха към втората врата, на десетина метра по-надолу, като се движеха sans шум.
Тридесет секунди, след като те тръгнаха, пролазих един метър към ръба на палубата, изпълзях изпод нея, клекнах и се покатерих между грубите греди и перила, в-н-и-м-а-т-е-л-н-о преминах по дъските sans никакъв шум, приближих се леко до постройката и се притиснах до външната й стена, вляво от вратата, от страната на пантите. Бумеранга ме последва, но очевидно не по същите стъпки. Присвих се, когато палубата изскърца под тежестта му. Ако не беше се съсредоточил толкова силно, сигурно щях да съм го изгледал мръсно. Знаеше как да се движи по-добре от това.
След това беше ред на Нод. Бившата зелена барета се движеше като шибан призрак. Също и Таймекса. Лицата им говореха на Бумеранга, че се е осрал.
След като прекосиха палубата, сменихме позицията си до от към другата страна на вратата, далеч от пантите. Бумеранга се нареди зад мен, Нод зад него, а Таймекса беше тилова охрана. Усещах пръстите на Бумеранга да ме потупват, бъркат и опипват, за да е сигурно, че всичко по мен е надеждно закрепено и готово за действие. Докато проверяваше мен, Нод проверяваше него, а Таймекса — Нод, като го обяви за готов със стискане на дясното рамо. Накрая Нод завъртя Таймекса и провери дали всичко е там, където трябва да бъде. Моят квартет започна да се стиска един-друг отзад-напред и когато усетих натиска на дланта на Бумеранга на рамото си, знаех, че сме готови.
02:54. Цъкнах два пъти, за да проверя готови ли са останалите от групата, и получих утвърдителни отговори. Мамка му, не само бяхме готови да действаме, но и бяхме подранили с шест минути. Е, не е ли хубаво, че понякога нещата стават както трябва. Добре: Време за Представление. Насочих автомата си, закачен с износения си брезентов ремък на рамото ми, стиснал с лявата си ръка широката предна дръжка, за да контролирам ъгъла на цевта. Дясната ми ръка бръкна в джоба на бойната жилетка, в която се съдържаше една от трите зашеметяващи и заслепяващи бомби „DefTec №25“ за вечерта.
Извадих я леко от джоба си и след това, стиснал ръка здраво около лоста, изтеглих щифта. Бумеранга започна да ме потупва по рамото. Аз мръднах с рамо, за да му кажа: „Знам, знам“, изправих щифта и го закачих на малкия пръст на лявата си ръка. Човек не трябва да хвърля шибаните щифтове от гранати, защото не знае кога може да му потрябват, ако реши да не хвърля гранатата, а да си я прибере. Не беше нужно да ми напомня такива основни неща.
О’кей, бях въоръжен и опасен; готов да скачам и стрелям, стрелям и плячкосвам. А Бумеранга продължаваше да ме потупва по шибаното рамо.
В който момент шибаната врата се отвори сама. Разбира се, всички ние знаем, че шибаните врати не се отварят сами. Бутна я друго танго, на път за утринната си цигара и пикня.
Не ме видя, защото бях се притиснал до касата на вратата, когато той я отвори. Но с лайнарска сигурност усети присъствието ми, защото изведнъж натисна вратата, изви се и ме прасна право в лицето с шибания си юмрук. Очилата ми отхвръкнаха. Юмрукът му продължи по траекторията си и ме фрасна в носа. Да, разбира се, че болеше. Адски. Но тъй като съм привикнал с болката, го фраснах в грозната мутра, като използвах бомбата в дясната си ръка като месингов бокс.
Бомбите „DefTec №25“ са направени от дебела стомана. Тежат почти килограм, което ги прави адски добри старомодни нокаут-помощници. И с шибания паяк, и шибания ми крак, и понастоящем размазаната ми словашка зурла бях изпаднал в шибано настроение за убиване на някой шибаняк, при това спешно, с бокс или без бокс.
Почувствах приятния звук на стомана върху плът, последван от хъркане. Претърколих се върху копелето и го съборих на палубата. Забелязах проблясъка от ножа на Нод и опитах да се отстраня, за да може той да пререже гърлото на задника. Но беше тъмно и сложно, и всички ние се движехме по едно и също време, и опитвахме адски силно да не вдигаме шум, а и шибаното танго беше яко и жилаво и се изтърколи от Нод и от мен, като в същото време ме ухапа — здравата — направо през черната кожена ръкавица, и аз реагирах, като изпуснах шибаната бомба.