Която, разбира се, избухна точно в мига, в който рефлексите ми ме накараха да погледна към нея.
Казвал ли съм ви наскоро какви са техническите спецификации на „DefTec №25“? Разбира се, но тъй като не задържате много информация, вероятно сте забравили необходимите детайли. Е, ето ви един шибан опреснителен курс. „DefTec №25“ има ниво на звука 185 децибела на метър и половина разстояние, светлинно ниво 1,8 милиона свещи и продължителност на действие около 9 милисекунди.
Ето малкото добри новини, които имам за вас: повечето от енергията от експлозията, която произтича от едни отвори в горната и долната част на гранатата, беше поета от нещастното танго, което ме беше накарало да я изпусна. Трябва да беше избухнала доста близо до лицето му, защото от главата му не бе останало много.
Не че можех да видя това. Не и точно в този момент. Точно в този момент виждах шибани точки и петна и топка бяла/оранжева/червена/бяла светлина.
Постъпих точно като повечето хора, когато са изправени пред зашеметяващо устройство: смръзнах се като шибаняк.
Което не улесни много живота на останалите хора от групата ми. Може би най-основното правило на динамичното навлизане е НСМТ — Не Спирай, Мамка Ти. Ако замръзнеш на вратата, ще убият някого, а аз стоях там, замръзнал на четири крака, посред шибаната врата, току-що обявил на всеки враг в диаметър от триста метра, че има посетители, които не им вещаят нищо добро.
И така, Бумеранга, Нод и Таймекса, като не желаеха да се превърнат в статистически цифри, не спряха. Не чакаха. Прескочиха ме, надянали бойните си гримаси и крещящи.
Аз нямах намерение да ги оставя сами. Може и да не виждах или чувах много, но има моменти, в които инстинктът и ВОЛЯТА ДА ПОБЕДИШ позволяват да постигнеш 200 процента повече от възможностите си. И така, насилих се да виждам; наложих си да чувам; накарах се да се оглеждам и дишам и да обръщам внимание на враждебното обкръжение.
Не, не бях в добра форма. Но това стоеше след грижите Нод, Таймекса и Бумеранга да останат живи.
— Зад вас съм — извиках, или поне си мисля, че това бяха думите ми.
— Отивам вляво.
Това ми каза даденият с ръка сигнал от Бумеранга. За да е сигурен, че разбирам, ритна вратата ляво на борд и метна граната.
Сътресението отлепи краката ни от пода. Като негово ехо се чуха други експлозии от другия край на стаята, където бяха отишли Алигатора и Нод. След това Бумеранга изчезна през вратата. Вече беше изстрелял два трипатронни залпа, когато влязох и плъзнах гръб по дясната стена с вдигната напред цев на автомата.
Нещо в единадесет часа — съвсем в моя огневи обсег — мръдна. Стрелях натам. Чух вик. Изстрелях един залп от три патрона към звука. Още движение. Обсипах с куршуми отсрещната стена, докато чух Бумеранга да крещи:
— Чисто, чисто, чисто…
Излезе заднишком, като ме дръпна за ремъците на жилетката, за да е сигурен, че съм близо до него.
Още експлозии. Нод и Таймекса обработваха отсрещната страна на коридора, като си играеха на прескочикобила с мен и Бумеранга. Започнах да различавам звуци от ответен огън през тухлените стени. Мамка му, шибаните тухли бяха тънки и порести и куршумите ги пробиваха. Ето как строят шибаните държавни второкласни строители.
Хвърлих се на палубата и запълзях. Войната може и да е ад. Но близкият бой е по-лош от ада. Тук става дума за чист хаос, приятели, в съчетание с гадната истина, че всичко се случва на не повече от метър и само за няколко секунди.
Изтеглих се около Бумеранга, претърколих се по гръб и ритнах навътре съседната врата, за да бъда приветстван от цяла рота автомати „Калашников“, които стреляха напосоки. Колко автомата стреляха? Два, може би три. Но на кой му пукаше бе? Един стига, за да ти такова задника.
Аз се върнах рязко назад, лепнах се още по-здраво за пода, пъхнах неприятния край на автомата около касата на вратата и изстисках цял пълнител.
Съдейки по ответния огън, шибаният ми залп не беше сторил нищо добро.
— Мамка му… — извиси се гласът на Бумеранга над шума.
Обърнах се към него. Ударен беше от парче тухла или рикоширал куршум и кървеше силно около очилата.
След това дойде мой ред. Тъкмо бях хвърлил празния пълнител, пъхнал нов, застанал на позиция и ударил затвора напред, когато една шибана бейзболна палка ме прасна по лявата ръка, като изби автомата от ръката ми. Докато опитвах да хвана автомата, един голям ключ ме поряза по бузата надолу от дясното ухо. Опитах да накарам пръстите на лявата си ръка да свършат работа, но не можах. Междувременно кръвта започваше да пречи на дясното ми око да вижда.