— Използвай шибаните гранати, шефе — извика Бумеранга в практически глухото ми ляво ухо.
Прав беше, разбира се — и сега разбирах какво беше се опитвал да ми каже, когато ме тупаше по рамото отвън. Е, мамка му — не бях ли аз човекът, който ви каза преди няколко страници, че тази вечер няма да се притесняваме за пленници? Е, мамка му — не беше ли време да станем сериозни? Е, мамка му — не бяхме ли дошли тук, за да убиваме хора и да трошим разни неща? Е, мамка му — защо да рискувам с влизане в стая, пълна с враждебно настроени хора, когато мога да ги прецакам в стил Боъм: да изтаковам такованите таковачи с граната, а после да вляза със златарско сито, за да пресея парчетата.
Уместен въпрос. Понякога аз съм тъп шибан свиреп воин. Но никога за дълго. Задърпах бойната си жилетка, докато пръстите ми напипаха една от четирите ударни гранати „Mark 3A2“, които си носех тази вечер. „Mark 3A2“ съдържат двеста и петдесет грама тротил. Правят чудеса в затворени пространства, например вътрешността на танк „T-72“ или пък в малки стаи. Насилих лявата си ръка нагоре, вкарах показалеца си в пръстена, дръпнах щифта, оставих лостчето да падне, изревах „Бомба“ и изтърколих — изтърколих, не метнах — шибаната бомба през вратата на стаята.
Защо наблягам на търкалянето? Искате да знаете точно сега?
Бърз отговор: защото, ако я хвърлех, мистър Мърфи вероятно би я хванал и би ми я подхвърлил обратно. Като я изтърколих, бях сигурен, че няма да отскочи от нищо и няма да се върне към мен.
Легнах колкото можах по-плътно до палубата и се притиснах върху Бумеранга. Въпреки това експлозията подхвърли и двама ни, а после ни тресна в твърдия под.
Но нямаше време да се оплакваме. С усилие влязох през вратата, където ноздрите ми се изпълниха с лютивия мирис на силен експлозив, а Бумеранга следваше в моя килватер.
Оглеждай се и дишай. Търси заплахи. Избърсах кръвта от окото си, мигнах, опитах да фокусирам, мигнах отново. Виждах само парчета от тела.
Време да тръгваме. Отстъпих назад. Бумеранга пое челния дозор. Негов ред беше. Той не си даде труд да се държи възпитано. Започна с бомбата. Извади я от жилетката си, метна я във вратата, която току-що беше ритнал, за да се отвори навътре, и се хвърли на палубата. Земята се разтърси още веднъж и законите на физиката наложиха своето, като доказаха, че тротилът е опасен за човешката плът.
03:12. Избърсахме. Това просто разказно изречение можете да го възприемете буквално, защото не беше останало много от врага освен многобройни малки кървави парченца кожа, кости и плът. Минали бяхме през тях като пословичното лайно през свиня. Но нямаше време точно сега да удряме длани за поздрав. Започнахме с двойно висока скорост да се ровим из лагера, да оценяваме обстановката, да събираме всичката информация, до която се докопахме, да поставим експлозивите и после да повлечем задници към морето с пълна пара.
Докато момчетата си вършат работата, позволете да дам накратко най-важното си откритие. То беше, че очистените от нас танга или бяха останала в тила сила, или терористи, чиито задачи все още не бяха възложени.
Откъде разбрах това ли? Ами от дрехите, материалите, снаряжението, както и от удобствата, леглата и други лични вещи. По всички признаци само преди седмица този лагер е бил дом най-малко на два пъти повече от сегашния брой мъртъвци.
Ако съпоставите тази информацийка с материалите, които бях открил в офиса на Стив Саркисян, както и факта, че той и неговата фондация бяха свързани с Али Шерафи и Олег Лапинов, ще видите как се разтревожих много силно и много бързо.
Освен това лошите бяха направили живота ни труден, преди да умрат. Това не бяха путкогъзи противници, съпротивлявали се колкото да не е без хич. Биха се решително и на висока цена се съгласиха да се качат на вълшебното килимче към Аллах.
Лявата ми ръка беше практически неизползваема. Едва успявах да накарам пръстите си да се подчинят на мозъка ми — което говореше за някакво увреждане на нервите, — а и една тъпа и постоянна болка между китката и лакътя ми подсказваше, че съм си прецакал костта по нов начин. Бумеранга вероятно трябваше да изтърпи дузина шевове, за да затвори неприятната цепнатина над веждите си. И ако имах телбод, щях да го използвам на петте сантиметра от дясната си буза, близо до ухото.