Затова трябваше да ги накарам да ни изчакат малко. Не исках Пиколото и Бъч да седят като тапи във водата цял ден, докато ние се бъхтим из планините.
Включих прекъсвача, нагласих бутона за автоматично регулиране на силата на звука и натиснах бутона за излъчване на осигурения срещу подслушване приемо-предавател на много високи честоти. Нека не се впускам в подробности. Шибаното радио отказа да работи.
Извадих го от джоба на бойната си жилетка, за да проверя батериите, и разбрах, че може би — аа, ето, — може би проблемът се дължеше на голямото парче шрапнел, забило се в карантията на радиото и съсипало повечето транзистори.
Разбира се, тъй като мистър Мърфи ми беше помагал да планирам тази мисия от самото начало, носех единствения осигурен срещу подслушване приемо-предавател. Точно както заради него бях единственият задник с телорезачките.
Приятели, запомнете този съвет: правете, както ви казвам, а не както аз правя. Защото е очевидно, че ако правите като мен, ще закъсате посред шибания Иран, без начин да се измъкнете.
Добре. Време беше да минем на план „Б“. Само дето нямахме шибан план „Б“. А план „А“ току-що се беше пръснал по шевовете.
Точно тогава Копача започна да хъмка и да търка подметки в земята, погледна ме виновно, защото бил забравил нещо, а после извади дузината клетъчни телефони, които беше скътал в раницата си. Те бяха добри източници на информация — като проследим номерата и сметките, можехме да открием кой финансира тангата от „Юмрукът на Аллах“.
Добре, сега имах няколко клетъчни телефона. Да, по-добре беше от нищо. Само че нито Махмуд, нито Бъч и Пиколото имаха телефони.
Но Ашли Еванс имаше телефон. И сега би трябвало да си седи вкъщи. Протегнах ръка и Копача сложи една мостра от плячката си в нея. Включих телефона, отворих капачката му и се заслушах за тон. Nada. Опитах втори апарат без успех и трети.
Алигатора огледа позицията ни.
— Може би сме в зона без обхват, скипере. Обзалагам се, че ще проработи близо до брега.
Може и да е така, но това значеше дълго, дълго чакане, а състоянието на Гризача не се подобряваше с времето. Опитах четвърти телефон. Работеше, но като набрах номера на Ашли, чух поредица бипкания и инструкции на фарси.
— Найджъл?
Подадох му телефона.
Той сви рамене.
— Опитай пак, скипере.
Набрах апартамента на Ашли и му дадох телефона. Той се заслуша и кимна.
— Иска код за достъп.
Е, нямах шибан код за шибан достъп. Погледнах към Копача.
— Не можа ли да откраднеш един шибан сателитен телефон без шибана система за сигурност, заднико?
Той се спря два пъти, за да разбере дали говоря сериозно. Само че аз наистина говорех сериозно и той го знаеше. Разрови се из раницата си, а после с грейнал поглед извади един апарат „Моторола“ и го разгледа внимателно.
— Ей, този е „Иридиум“ — гордо обяви Копача.
Включи го, наблюдава го, докато влезе в цикъл, и после набра сигурно двадесет цифри и изчака да чуе нещо от другия край. По лицето му се разля огромна самодоволна усмивка.
— Опа, скипере…
Подаде ми телефона. Ето какво чух:
— … прогноза за времето в град Ню Йорк и околността. Днес ще има разкъсана облачност с югоизточен вятър, максималните температури ще достигнат петнадесет градуса, а минималните — десет.
Бързо прекъснах връзката, а после го ударих по ръката достатъчно силно, за да изкарам сълзи от очите му.
— Добра работа, куродъх педал такъв — казах, използвайки универсалното тюленско любезно обръщение. — Да се надяваме сега, че не си прецакал батерията с това обаждане.
Мога да изразходвам следващите двадесет страници в описание минута по минута на нашето евакуиране. Но това не би спомогнало за действието в книгата и само ще ви кажа, че в края на краищата се прибрахме sans много посещения от мистър Мърфи и/или роднините му.
Но не стана в рамките на единия ден, който бях предвидил. Спомняте ли си как си мислех, че Ашли ще си е у дома? Да, но тя не беше там. Два часа ми трябваха, за да се свържа с нея. И тогава тя ми каза — доста рязко, като се замисля, — че й трябват поне пет часа, преди да може да иде на юг и да даде на Бъч и Пиколото клетъчен телефон, на който да мога да ги избера и да им кажа каквото трябва.