— Не трябваше да заминаваш, без да ми кажеш — заяви с решителен, студен и гневен глас тя.
— Това, което правя, е поверително — казах.
— Майната му на поверителното. Опитвам се да ти помагам през цялото време, а ти ме държиш на тъмно. Това е глупаво, Дик. Късогледо.
— Късогледо ли?
— Ситуацията тук се промени, много.
— И как така?
— Няма сега да говоря за това. Ще ти обясня, когато се прибереш тук, на север.
Изненадах се, че е толкова срамежлива. Аз трябваше да се погрижа за ранен, имах адски болки и не бях в настроение за свенливост.
— Кофти — отвърна тя доста нехарактерно. — Оправяй се.
И телефонът замълча.
И така, аз се оправих по единствения начин, който знам: с една шибана стъпка напред след друга. Напредвахме бавно надолу към морето, като се придвижвахме внимателно, защото беше ден и избирахме пътя си шибан метър след шибан метър. После клекнахме на запад от крайбрежния път, докато се стъмни и движението намаля, пресякохме пътя внимателно, като заличихме следите си в пясъчните дюни, покрити с тръни и морска трева.
В 21:40 застанах прав върху най-високата дюна, която намерих, включих очилата си за нощно виждане и светнах с инфрачервеното фенерче към морето. Три точки, четири точки, една точка и тире казаха всичко, което ми трябваше.
И, разбира се, не получих отговор. Да, това беше идеалният край на идеална мисия. И да, тук използвам литературния похват, известен като ирония.
Шестдесет и осем секунди по-късно (определено броях, по дяволите) получих отговор на сигнала в обратен ред. През следващите осемнадесет минути пусках същата светлинна комбинация веднъж в минутата, докато различих лодките, които преминаваха през вълните и разпенените им килватерчета сочеха право към моя инфрачервен фенер. Първо натоварихме Гризача. След това се метнахме през бордовете и насядахме в жегата. Евакуирането продължи два часа плюс още четири и половина в шибаните задъхани дизели по пътя от брега до Баку. Аз се возех в каросерията на водещия камион, като делях вниманието си между взетите от нас данни и Гризача.
Дребният тюлен беше прежълтял като лой и имаше температура. Загубил беше много кръв — вероятно се намираше в първия стадий на шок от обезкървяване. Но се държеше едва. Както всичките мои мъже, той имаше толкова много чиста ВОЛЯ и РЕШИМОСТ, че щеше да се бие до края, колкото и лошо да бяха го ранили.
Проверих дали интравенозната система работи добре, обърсах потното му чело с влажна кърпа и сложих ръка до сънната му артерия, за да проверя пулса. Слаб беше. Но редовен. Гледах на нещата така: след като Гризача не беше умрял все още, нямаше да му позволя сега да опъне петалата.
Част трета
Врагът на моя враг
Глава 16
Единственият начин да се опише фоайето на хотела, когато влязох през вратата, е, че то приличаше на начална сцена от голям бродуейски мюзикъл. Това беше така, защото цялата шибана трупа обикаляше натам-насам и чакаше, и изглеждаше, сякаш след миг ще се развихри в Голямото Начало на Представлението. Ашли беше там в бойна униформа. Също и Араз, както и взвод от неговите стрелци, до един готови за бой в камуфлажни дрехи и с автоматично оръжие.
Така беше и Олег Лапинов, застанал до рецепцията с двуреден костюм на тънки райета, с широки ревери, риза на квадратчета и крещяща вратовръзка с възел, по-голям от юмрука на Малката бира, от което приличаше на добрия стар мистър Чист в ролята на добрия стар Нейтън (Ней-тън, Ней-тън, Ней-тън!) Детройтски в московската лятна версия на „Момчета и кукли“.
Само дето не беше нищо добро, старо и надеждно. Беше си същият тъп, лайномозъчен, гноемъд, тънкохуест боклук, свързан с убийството на съпругата на моя приятел. Това го правеше мой враг.
Което означаваше, че му е време да умре. Минах край Ашли и Араз, като разхвърлях настрани пикола, шпиони, туристи и турски мафиоти, докато цепех през мраморния под с пълна пара. Отидох до рецепцията, хванах едрия руснак за реверите и го дръпнах до себе си.
— Шибан, путкогъз, куродъх опушченый — прошепнах/изръмжах за поздрав, като го нарекох затворническа курва. След това го ръгнах с колене в топките.
Но кучият син беше бърз колкото мен. Отклони крака ми, използва инерцията ми срещу мен, после се извъртя и с острото на лакътя си ме прасна бързо и гадно в слънчевия сплит, когато ме блъсна в ръба на гишето.