Ударът ми изкара дъха, но гневът ме понесе напред и ме накара да забравя всяка болка от предишните дни. Ударих го по ушите, стиснах дебелите му тлъстини отзад на врата и го зашеметих с удар с глава.
Очите му се вдигнаха нагоре за миг, но после се лепна за мен като миризма за лайно. Почнахме да се борим, като всеки от нас опитваше да надвие в опразващото се фоайе. След това той ме прегърна мечешката и с теглото си ме събори на пода. Паднахме като две талпи, отскочили от мебелите.
Мамка му — ритнал ме беше по болното коляно и болката ми спря дъха. Но ми се привидя лицето на Мики Бен Гал и отвърнах на атаката. Ударих го с юмрук по ключицата. Той изгрухтя и разхлаби хватката си. Това ми даде възможност за действие. Праснах главата му към пода в опит да блъсна големия му плешив череп в мраморния под. Но той беше прекалено бърз, шибанякът му, и се изви настрани от мен, като пляскаше с ръце и пазеше дистанция.
Аз го нападнах, като юмруците ми го удряха по лицето и трупа. Опитах да го обвия с крака, но той пак се измъкна, като междувременно насади подметката на обувката си в лицето ми. Хванах стъпалото и го извих, за което бях възнаграден с гневен рев и експлозия от гаден руски. Аз се набрах по ритащите му крака и го ударих в топките достатъчно силно, за да му се съберат очите.
Може и да го болеше, но не спираше. Мамка му — тоя дъртак беше седемдесетгодишен, но все още се движеше като шибан тридесетгодишен стрелец от елитна спецназ група.
Да, но вие ме познавате. Аз съм от онези, дето се застъпват за равните права. Което означава, че убивам седемдесетгодишните по същия начин, по който бих убил и тридесетгодишен: чрез бъркане в шибаното гърло, изскубване на шибаното сърце и шибаното му изяждане в суров вид.
Мисля, че разбра какво си мислех, защото даде газ и опита да остави малко разстояние помежду ни. Аз обаче изобщо не бях съгласен и останах наблизо, като го ръгах с лакти, хапех, бодях и редях един шибан удар след друг, докато разбрах, че копелето се отказва и мога да размажа шибания му лайнян мозък по мраморния под.
В който момент Бумеранга, Алигатора, Чука, Мустанга, Нод, Копача, Найджъл, Бъч и Таймекса ни се нахвърлиха и ме откъснаха от задника точно когато постигах някакви резултати по разглобяването на лицето му.
Бумеранга седна върху гърдите ми.
— Успокой топката, шефе.
— Да ти го начукам — опитах да се измъкна изпод него.
Повярвайте ми, бях нагорещен до червено. Не исках никакво успокояване.
Ашли. Шибаната Ашли беше заповядала на Бумеранга да прекъсне нещата. Изгледах я мръснишки, а като я пипна с ръце, щях да й сторя нещо по-лошо.
Тя ме изгледа подигравателно.
— Казах ти, че ситуацията се е променила — обясни тя.
След това отиде при Олег Лапинов и помогна на еднозвездния кагебейски генерал да се изправи от палубата.
Олег Лапинов рязко бутна ръката й и я отпрати с гърлено ръмжене. Отърси притисналия го тюлен, изправи се на крака и се зае да чисти прахта от фоайето от дрехите си. Изплю кръв на пода и ме погледна.
— Не е лошо като за старец, а? — запита на достатъчно добър английски.
Не бях в настроение за остроумни празнодумия с тоя ивански задник.
— Ёб твою мать.
Той ме изгледа отвисоко, засмя се презрително и отговори с порой на руски, като залп на пълна автоматична стрелба с „Калашников“.
От което, разбира се, не схванах нито дума.
— А?
Големият Иван ме погледна. След това махна към Бумеранга с жест, който показваше, че знае как да командва. Бумеранга се изтърколи от мен и голямата, тежка ръка на Лапинов ме хвана за китката и ме изправи на крака.
— Значи, полковник, вие научавате добрите думи за майката на всички езици, така ли?
Предполагам, че въпросът му беше риторичен, защото не ми даде възможност да отговоря. Вместо това ме изгледа право в очите и каза:
— Трябва да говорим. Важно е за интересите на нашите две страни.
„Интересите на нашите две страни?“ Какви бяха тези надути лайнарщини? Както знаете, аз вярвам на руснаците толкова, колкото е разстоянието, на което мога да хвърля небостъргача „Емпайър стейт билдинг“. Но ме спря нещо в начина, по който говореше Лапинов, и фактът, че нито Бумеранга, нито Скапания Ранди протестираха.
— Слушам — казах предпазливо.
— Не тук. Насаме.
Имаше смисъл — освен ако не искаше да ме изкара навън, за да може някой стрелец от алфа-групите да ме гръмне. Но трябваше да се занимая с две по-важни неща, преди да прекарам и секунда от времето си с някакъв шибан руснак.