— Саркисян работи за иранците, а в миналото е работил за нас. Но важното е, че неотдавна открихме за голямо наше съжаление, че работи единствено и само за себе си. В момента настройва моята страна срещу вашата, като използва ирански терористи и руски изменници и опитва да прехвърля вината за действията им върху моето правителство.
Червеното му иванско лице доби студен израз.
— И почти успя, докато не го притиснахме до ръба, не се паникьоса и не нареди на Али Шерафи да убие израелеца, но при опита уби жена му.
— О?
— Разговорът му беше засечен от Москва и ми предадоха информацията. Информацията беше споделена и с твоите хора — добави след кратка пауза той.
— Моите хора?
— Вашия разузнавателен апарат.
Този къс информация ме разтърси. Искам да кажа, че ако знаехме колко мръсен е Саркисян, тогава защо, следва мръсна дума, не ми бяха казали, след като генерал Крокър и министърът на отбраната ме изпратиха в тая объркваща купчина merde.
— От кого?
— Това е, както вие казвате на английски, над нивото на моята заплата.
От тона на Лапинов разбрах, че приключва точно тази част на дискусията. След това продължи:
— Съвсем скоро Саркисян успял да се сдобие с комплект много важни дипломатически документи от нашето Министерство на външните работи — каза руснакът с изчервено, навярно от неудобство, лице. — От мен поискаха да ги върна.
— Е?
Знаех точно за какъв комплект дипломатически документи говори. Те, разбира се, бяха свръхсекретните документи, които бях присвоил от куфарчето на Стив Саркисян във фондация „Сирджик“. Но нямаше да улеснявам работата на Олег или да предлагам да му ги върна.
Той ме изгледа така, сякаш разбира точно какво правя.
— Не съм в настроение за детски игри — каза Олег Лапинов, като в гласа му се прокрадна неприятна нишка.
— В такъв случай да ти го начукам много, заднико.
Дръпнах вестника от ръцете му и станах.
— Ще се видим на игрището, Олег.
Честно, тоя гад не ми трябваше. Имах си друга работа. Например да ударя по арменските националисти, които получаваха подкрепа от руснаците. Руснаците като Олег. Всъщност точно в този момент реших, че може би трябва да го убия точно сега и да си спестя усилието да го сторя по-късно.
Той стана, а вените в големия му дебел врат пулсираха. Беше едър колкото мен, а дори и повече — и дори с костюм и вратовръзка си личеше, че този седемдесетгодишен старец помпа тежести.
— Не искам помощта ти да върна документите — каза той, като протегна ръка надолу към вестника, без да сваля очи от моите. — Не това е целта на упражнението ни.
По зъбите му имаше кръв, когато проговори. Тя му придаваше зловещ и в същото време клоунски вид.
Запитах го каква е целта в такъв случай.
— Моето положение беше усложнено от взломното ти влизане в кабинета на Стефан Саркисян.
Той отклони въпроса ми така спокойно, че почти не забелязах какво прави.
Лапинов ме дълбаеше с поглед така, както строевите инструктори гледат смрадливите новобранци.
— Ние не бяхме готови да посрещнем действия от негова страна. Още не.
— Какво е това „ние“, Олег?
— Моето правителство и твоето правителство — отговори Лапинов. — Ние. Нашите правителства. Действащи съвместно.
Е, трябва да призная, приятели, че второто късче информация от Олег също ме повали като пословичния тон тухлы. Само че… сега разбирах за какво беше намеквала майор Ашли по клетъчния телефон. И което е по-важно, защо председателят Крокър беше изстенал толкова продължително и силно, когато му казах какво съм сторил в кабинета на Стив Саркисян, и след това бе настоял да чуе за всяко детайлче от действията ми.
Объркан ли си, нежни читателю? Ако си, нека обясня.
Аз всъщност бях се вмъкнал точно в средата на класическа схема с примамка и капан, съвместно провеждана от нас и, оказва се, руснаците. Нищо чудно, че Джим Уинк успя да намери толкова много гадна информация за Стив Саркисян толкова бързо. Имал е информацията на върха на севернофиладелфийските си пръсти. Защото колкото и да ми мърмори и стене, че действа слепешката и без агенти и всички други лайна, които ми беше казал във Вашингтон, очевидно Християните в действие провеждаха някаква операция.
Не само провеждаха операция, но я провеждаха съвместно с бившите си противници, руснаците. И незапознат (заедно с мен) за тази малка гънка в сюжета беше… собственият ни шибан посланик. Е, в това имаше логика. Ако мадам посланик Медисън мушка Стив Саркисян, няма причина да я включват във веригата и да рискуват информационен теч по време на разговор до възглавницата.