Разбира се, всички такива тактики за забавяне приключват в края на 1991 г. с издаването на пълния набор от снимки на Свитъците от Мъртво море от библиотека „Хънтингтън“ в Калифорния, последвана скоро от други институции по целия свят, които правят публично достояние снимките, които също са им предадени на съхранение. Макар да са изгубили физическия контрол над суровия материал, хората, които все още искат да контролират Свитъците от Мъртво море, са принудени да пренасочат усилията си към контролирането на тълкуването на свитъците. Борбата продължава до ден днешен.
Не се заблуждавайте: Ватиканът е загрижен. Не е дреболия да се отрича уникалността и божествеността на Исус.
Предишният силен контрол на Ватикана над тези документи косвено насърчаваше нас, другите, да търсим знание другаде. Само че преди това трябваше да оборим някои от явно погрешните заключения на Дьо Во. Например в даден момент по време на своя монопол над текстовете той е бил убеден, че Кумран е някаква монашеска организация, в която има „столова“, където членовете се хранят, и „стая за преписване“, където работят есеите, авторите на свитъците. Този монашески модел направлява всичките му интерпретации, впоследствие - и неговите разкопки. По-скорошни изследвания обаче хвърлят съмнение върху схващането, че свитъците изобщо са били писани в Кумран. Все по-вероятно изглежда, че те са били донесени от Йерусалим и са били скрити в пещерите.
Всъщност, тъй като отец Дьо Во така и не изготвя окончателен доклад за мястото, археолозите, работещи по неговите бележки, стигат до извода, че Кумран не е изолиран манастир, а по-скоро е бил център на търговска ферма, която вероятно е произвеждала масла за благовония. Явно отец Дьо Во е заявил, че отвесните участъци на твърдата скала са от печени тухли, за да може по-нататък удобно да наглася различни помещения, само че всъщност разкопките му така и не намират подобно нещо. Точно от такива грешки той изгражда хипотезата си за манастира.
Заведох в Кумран един археолог с опит от Месопотамия, експерт по постройките от печени тухли, за да види тези стени. Той погледна едната структура и само се изсмя, като заяви, че това не е никаква стена, а просто разкопана земя. Преценката му се оказа правилна: в средата на декември 1991 г. в Кумран се излива проливен дъжд - същинска рядкост. Една от „тухлените стени“ на отец Дьо Во е отнесена от пороя и отдолу върху една издатина се показва глинено гърне. Моят информатор, който работи за Израелската служба по старините, ми го показа на цветна снимка. И той се смя.
Най-сетне можехме да оборим научно крайъгълен камък в теорията на отец Дьо Во, който изпъква в неговата историческа възстановка на групата в Кумран: твърдението му, че мястото е било разрушено от земетресението през 31 г. пр. Хр. и от последвал го пожар. Той твърди, че е открил сред развалините пукнатина, предизвикана от това земетресение. Твърди също, че мястото е било изоставено тъкмо поради тази причина. През 1992 г. ние взехме радар за изследване на подпочвени структури и двама експерти, които да работят с него в Кумран. Установихме, че не съществува разсед, причинен от допусканото от него земетресение, и че щетите, които според него са били нанесени от земетресението, най-вероятно — според двамата експерти, които са много опитни в подобен вид изследвания — са от естествено слягане.
* *
Значението на всичко това в контекста на нашето неофициално изследователско пътешествие е, че Свитъците от Мъртво море са създадени от реална група месиански евреи, които са живели в реален свят - същия свят, който ще стане свидетел на издигането на Исус и на развитието на християнството. Следователно тези писания ни дават безпрецедентно проникновение за вярванията, за тревогите и до известна степен за историята на тази група и отношението ѝ към тогавашната епоха. Те разкриват много теми, общи с ранното християнство, теми, които съответстват на темите, засегнати в Новия завет. Но не трябва да забравяме, че съществуват и съществени различия. Защото християнството се откъсва от юдаизма и от закона.
Важното е, че свитъците са оригинални документи; те никога не са били променяни от по-късни преводи или редакции, както става с повечето други документи от онази епоха. Въпреки това е трудно да подходим към тези документи и да ги разберем, без да ги погледнем през призмата на нашите съвременни верски структури.