Главният проблем с библейското познание е, че повечето специалисти в областта са обучени като теолози или библейски историци. Рядко се срещат чисти историци. А историците, които дръзнат да навлязат в тази област, често се оказват подложени на яростни атаки от страна на теолозите, защото такъв безпристрастен преглед на данните нерядко води до съвсем различни заключения, които не се посрещат охотно от църковните учения.
Свитъците пряко засягат християнството. Те поставят два проблема пред консервативните тълкуватели на християнската теология - онези, които безспорно подкрепят теологията на Никейския събор, в центъра на която стои уникалният и обожествен Христос.
Първо, Свитъците дават обилни сведения, че Новият завет и Исус се появяват от съществувал преди тях месиански еврейски контекст. Това разкрива, че християнството не се основава на уникално историческо събитие, а е част от съществувало движение, което е използвало термина „син Божи“, който преди се смяташе за непознат на юдаизма и поради това - за характерен белег на християнството.
Второ, свитъците поставят под въпрос теологичното единство на евангелията. Те осигуряват ключа за обясня- ване на дълбокия теологичен сблъсък между Яков - брата на Христос и глава на йерусалимската месианска общност — и Павел, който не е познавал Исус. Този сблъсък разкрива дълбоко и непримиримо разцепление в Новия завет особено по въпроса за закона, поддържан например в писанията на Павел, където се изразява освободеност от закона, и в писмата на Яков, където се акцентира върху придържането към закона.
В резултат Свитъците дават допълнителни сведения за аргументите, които подробно сме изследвали в нашето преразглеждане на божествеността на Исус.
Не само Свитъците дават основания за алтернативна гледна точка: дори самите евангелия не успяват да подкрепят кодифицираната в Никея теология. Дали Исус наистина е предявил претенцията, че е бог? Като че ли не. В едно удивително признание Джоузеф Фицмайер твърди: „Евангелията не са представили тази претенция“.
Всичко това е много сериозно: в сърцевината на християнството е залегнала вярата в уникалността - и божествеността - на Христос. Само че евангелията не съдържат такова твърдение, а Свитъците от Мъртво море доказват, че човек не може да отдели християнството от месианския юдаизъм, където няма концепция за божествен месия. Поне поради тези причини Ватиканът няма друг избор, освен да държи всякакви тенденциозни свитъци скрити за въз- можно най-дълго време. Той няма друг избор, освен да се възползва от всяка възможност да отдалечи християнството от общността на свитъците. И нещо повече, Ватиканът няма друг избор, освен да се опита да контролира тълкуването на тези текстове, след като са излезли на бял свят; потенциалните вреди са твърде разрушителни.
Основният проблем, както обяснява професор Бъртън Мак, преподавател по Новия завет в Клеърмонтския колеж по теология в Калифорния, е, че оригиналното движение, свързано с Исус, е превзето от митология за Исус. Това създава нестабилно положение на Църквата, защото „християнският мит претендира да е история и иска от последователите си да вярват, че е истина“. Професор Мак обяснява къде се крие опасността: ако бъдат намерени алтернативни обяснения на тази смесица от история и митология, тогава „християнското евангелие здравата ще загази“ и християнската религия ще трябва да направи драстично преосмисляне на възгледите си, защото евангелията са основата на „християнския митичен свят“. Мак критикува съвсем директно: „Митът за Христос създава много по-фантастична въображаема вселена, отколкото каквото и да е в традицията, свързана с Исус“.
Свързаната с Исус традиция е еврейска; митът за Христос не е.
Вече би трябвало да е очевидно, че съществува дълбока пропаст между Исус на историята и Исус на вярата. Строгите пазители на християнската теология твърдят, че двете неща са идентични, но всеки историк, който разгледа безпристрастно данните, ще установи, че не са. Вече видяхме например как Ватиканът отдавна е принуден да поддържа положението си посредством потискане и манипулирана изява. Само че такава консервативна позиция се поддържа все по-трудно - напрежението проличава и дигата пропуска. Неизбежно е в даден момент напрежението да стане твърде силно и цялото построение да се срине под тежестта на погрешни твърдения, явни неистини и умишлен неправилен прочит.