Полезно би било да отбележим, че подробностите за общността от Мъртво море могат да бъдат сравнени една по една с ранната християнска общност в Йерусалим под ръководството на Яков, както е описана в книгата Деяния на светите апостоли. В тази степен Свитъците от Мъртво море са ранни християнски документи и могат да ни помогнат да придобием гледна точка към обширната митология, която се е развила с течение на времето. Само че историята, която ще изкопчим по този начин, е само малка част от цялото.
Въпреки това можем по-уверено да заявим, че след като Исус си е отишъл, Яков се е придържал към зилотския идеал за съпротива срещу римляните и към неотклонно следване на еврейския закон. Павел е отнесъл част от посланието на друго място и е създал християнството за неев- реи. Яков се е интересувал само от юдаизма и от Юдея. Въпреки всичките си индивидуални особености Павел е вдигнал поглед към по-далечен хоризонт. Само че, изглежда, се е поувлякъл.
Ще съумеем ли някога да избавим Исус от догмата, която отдавна го е опетнила?
* *
В тази книга аз допускам, че Исус с известна помощ от своите най-близки приятели и в тайно споразумение с римския префект Пилат Понтийски е оцелял от разпъването на кръста. Несъмнено ходът е бил изключително рискован. Когато Йосиф от Ариматея отива да поиска тялото на Исус, Пилат явно е сметнал, че планът не е успял и че Исус наистина е умрял, което става ясно според Евангелие от Марко от факта, че той използва гръцката дума птома (която означава „труп“) за тялото на Исус.
Исус не е умрял, но явно се е нуждаел от спешно лечение. Той е свален от кръста и е положен в една празна гробница. След това, според Евангелието от Йоан, когато пада нощта, Йосиф от Ариматея и Никодим се връщат при него с лечебни настойки. Допускам, че след като Исус вече е бил вън от опасност, те са го извадили от гробницата и са го отвели на безопасно място, където да може да се възстанови. Точно това събитие - отнасянето на живия Исус от гробницата - е изобразено в цветния релеф в четиринайсета картина Христовите мъки на кръста в църквата на Рен льо Шато.
А какво се случва след това? Няма как да знаем, но той не е - въпреки създадената митология за него - изчезнал от лицето на земята. Отишъл е някъде.
Една от задачите на което и да е историческо проучване е да се опита да обясни фактите. За жалост в този случай няма никакви факти, поне няма такива, които могат да бъдат използвани и да са неуязвими за критика. Не разполагаме с текстове за Исус, нямаме римски свидетелства, нямаме семейни документи или надписи. Разполагаме единствено с изявлението, за което от втора ръка разказва преподобният д-р Дъглас Уилям Гест Бартлет, че „Исус е бил жив през 45 г. сл. Хр.“ и че това негово оцеляване се дължи на помощта от страна на „крайни зилоти“.
Преподобният Бартлет е научил това от своя наставник каноник Алфред Лили, който е превел оригиналния документ и твърди, че това е факт. Бартлет явно смята информацията за точна. Въпреки това си имаме работа с ръкопис, който Лили е чел четирийсет или повече години преди това и за който си спомня на по-късен етап от живота си. Бартлет повтаря историята шейсетина години по-къс- но. Имаме основания да се питаме колко точни може да са тези спомени.
Споменаването на „крайните зилоти“ звучи повече като мнение, отколкото като нещо, съдържащо се в самия документ. Да наречеш която и да е група „крайна“ означава да дадеш преценката си; в този случай кой прави преценка? Вероятно каноник Лили? Нещо повече, както видяхме, Исус вероятно е бил мразен от зилотите, след като не се е съгласил да подкрепи отказа им да плащат данъци на римляните. Затова е трудно да бъде подкрепено това твърдение и както допуснах, то най-вероятно е просто мнение.
Само че от значение е датата, 45 г. сл. Хр., за която се твърди, че Исус все още е бил жив. Това е ценно свидетелство, защото датата не може да се интерпретира по различни начини: 45 г. сл. Хр. се помни лесно дори и след много години и е факт, че тя остава вярна, каквито и мошеничества да се вихрят около нея. Това е единствената част от писмото на Бартлет, която мога да приема, без да оспорвам или да подозирам, че лично мнение се е примесило с факта.
А какво е станало с Исус след това? Къде е отишъл да живее? Къде е бил през 45 г. сл. Хр. - датата, която се споменава в документа? Възможно ли е наистина да е бил в Рим и да е бил отговорен за по-късните размирици сред еврейската общност там, записани от Светоний?
На този етап мога само да предполагам, но със сигурност мога да правя това в рамките на известното за онези времена. Като че ли наистина има само едно място, където може да е отишъл Исус: обратно в Египет. Ако наистина е имал тайната подкрепа на римляните - по най-цинични причини, - тогава най-лесното нещо би било да отпътува тайно за пристанище Цезарея и да отплава оттам. Би имало смисъл да го придружава съпругата му, която, както допуснах, вероятно е била Мария Магдалина. Тя със сигурност изчезва от поглед няколко дни след разпъването на кръста. В Деяния на светите апостоли никъде не се споменава за нея.