Само че къде в Египет може да е отишъл Христос? Малко вероятно е да се е върнал обратно в Александрия, защото по онова време градът е бил доминиран от Филон и от еврейския римски генерал Тиберий Александър. Не може да се очаква те да окажат топъл прием на един еврейски месия, колкото и мистичен да е той. Освен това, макар в Александрия да живеят много зилотски привърженици, няколко хиляди от тях са изклани от Тиберий Александър, когато започват открити размирици през 66 г. сл. Хр., в началото на една пагубна война срещу римляните в Юдея. Зилотските привърженици несъмнено биха забелязали и биха се противопоставили на оцеляването на Исус. Да, за него и за семейството му би било най-благоразумно да стои далеч от Александрия.
Трудностите по времето, когато Исус и Мария може да са пристигнали в Египет, стават още повече и поради растящото напрежение между гърците и евреите в Александрия, а несъмнено и в останалите големи еврейски центрове, като Едфу на юг. Те са разпалвани от римския префект и избухват един августовски ден през 38 г., когато всички евреи в Александрия са принудени да напуснат домовете си, нападнати са и са ограбени, а мнозина изгубват живота си. Това се случва само две години след разпъването на кръста, ако е вярно предатирането на събитието на Пасха през 36 г., направено от Хю Шонфийлд.
Аз лично имам усещането, че Исус и Мария биха намерили най-безопасно убежище във или около храма на Ония, защото той като че ли е бил мистичен и садукейски, без да е зилотски в политическия смисъл на думата. Хората, които се придържат към този храм, са пренебрегвани от Филон и от патрициите в Александрия; симпатизантите на зилотите в Александрия вероятно насочват поглед към Юдея и към Храма в Йерусалим, а не към храма на Ония, а юдейските зилоти, разбира се, биха пренебрегнали този храм като съпернически и като място, което не пасва на техните чисто светски политически планове.
Затова храмът като че ли е безопасно място - поне за известно време. Достатъчно дълго, за да може мистичната традиция, свързана с Исус и с Мария Магдалина, да стане известна и да бъде подета от устната традиция.
Вероятно Исус е продължил кротичко да проповядва там. Вероятно се е върнал към кръговете, където първоначално е учил. Вероятно точно затова несвързаните с Павел групи от посветени - много от които свързани с движението на гностиците - се появяват в Египет през втори век. Дали те носят в себе си остатъци от ученията на Исус? Такива въпроси ни карат да се вгледаме още по-отблизо в дошлите от Египет текстове, които са били отхвърлени от повлияната от Павловото християнство църква. Защото тъкмо в тези текстове е най-вероятно да се чуе автентичният глас на Исус.
И след това всичко се е разпаднало? Къде е отишъл Исус след войната в Юдея, след затварянето на еврейския храм на Ония? Исус и семейството трябва да са заминали много преди това. И отново впускайки се в пълна спекулация, аз смятам, че е възможно Исус и семейството му да са останали до вълненията от 38 г. В този момент вече е станало съвсем очевидно, че е разумно да си заминат и да отидат на безопасно място далеч от Египет и от Юдея. Някъде, където има еврейска общност, която може да е защитена от гръцката антипатия.
Нарбон, голямо римско търговско пристанище на устието на река Од във Франция, има вероятно най-старото еврейско население в областта. Градът е римски и, за разлика от Марсилия, Лион и Долината на Рона, му е нужно дълго време, за да стане християнски - доказателство, че Павловата разновидност на християнските мисионерски усилия или отсъства, или няма никакво влияние там. Това е и мястото, където са намерени най-ранните известни документални свидетелства за съществуването на еврейска общност във Франция, които говорят за дейно еврейско население. Нарбон и Марсилия са двата основни града в областта, където според по-късни легенди Мария Магдалина пристига от Близкия изток с кораб.
Освен това изглежда правдоподобно тази еврейска общност в южната част на Франция да е източник на документа, видян от каноник Лили, където се твърди, че Исус е бил жив през 45 г. Както вече казахме, каноник Лили е вярвал, че някога ръкописът е бил притежание на група гностици от Южна Франция - катарите. Тази линия на разсъждения също подсказва, че източникът на документа е някъде в Южна Франция.