Приятелят ми разказа една история за Игел Ядин, която бях чувал и от други места. Докато правел разкопки в Ма- сада, Ядин намерил там много фрагменти от текстове. Той превел някои от тях, но други отнесъл в Лондон, където ги сложил в сейфове в различни банки под фалшиви имена. Приятелят ми каза, че е продал на Ядин голямо парче от свитък, което със сигурност знаел, че Ядин е отнесъл в Лондон на съхранение.
За жалост Ядин починал през 1984 г. и не оставил никакви бележки за банките, където се намират сейфовете, нито пък за имената, под които са регистрирани. Така че докато банките не отворят тези сейфове и не открият свитъците, те няма да може да бъдат проучени.
След това моят познат повдигна темата за Свитъците на Исус.
В този момент съпругата му почти изпадна в истерия, размаха ръце във въздуха, развика се силно и гневно и изхвърча от стаята. Не говорех езика й, затова не разбрах какво каза, но беше съвсем ясно, че тя не иска тези свитъци да бъдат обсъждани.
Домакинът ми разказа историята. В началото на 60-те години на двайсети век в търсене на антики той купил къща в стария град в Йерусалим. Разкопал мазето чак до здрава основа и започнал да копае в околностите на храмова територия от времето на ранното християнство. През 1961 г. намерил два документа на папирус, на които имало текст на арамейски, заедно с известен брой предмети, които му позволили да датира находката си към 34 г. сл. Хр.
Текстовете на папируса били двете арамейски писма, написани до еврейския съд, Синедриона. Моят приятел ми обясни, че авторът наричал себе си бани мешиха - Месията на децата на Израил. Смаях се. Наистина ли чувах това? Слушах внимателно думите на приятеля си. Той продължи да ми обяснява: тази личност, Месията на децата на Израил, се защитавала от обвинение, отправено ѝ от Синедриона — очевидно човекът бил обвинен, че се е нарекъл „Божи син“, и е бил призован да се защити срещу това обвинение. В първото писмо месията обяснява, че не е искал да каже, че е „Бог“, а че носи в себе си „духа на Бога“, не че физически е син на Бога, а по-скоро в духовен план е Божие чедо. Добавя, че всеки, който като него се чувства изпълнен с „духа“, също е „син Божи“.
С други думи, месията - който би трябвало да е учителят, известен ни като Исус — експлицитно заявява в тези писма, че не е божествен или поне не повече от който и да е друг. Това, можем да сме сигурни, е нещо, което Ватиканът не би искал да става публично достояние.
Докато слушах историята му, ме порази нейната прилика с една много сходна случка, описана в Евангелие от Йоана (10:33—35). В един кратък откъс той описва как „юдеите“ замерват Исус с камъни за богохулство. Те му подхвърлят следното обвинение: „Ти, бидейки човек, правиш се на Бог“. Исус спокойно отвръща на обвинението им, като цитира Псалм 82: „Не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?... Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие...“. Дали това евангелие не разказва някаква объркана версия, остатък от разследването на месията от Синедриона?
След като открива тези две писма на папирус, моят приятел ги показва на археолозите Игел Ядин и Нахман Авигад и пита за мнението им. И двамата потвърждават, че тези писма са автентични и важни.
За жалост те казват на неколцина католически учени — твърде вероятно на един или на друг член на Библейския колеж, консултанти на Папската библейска комисия, - защото новината стига до папа Йоан XXIII. Папата изпраща послание обратно до израелските специалисти с молба документите да бъдат унищожени.
Приятелят ми отказва да направи това, но е готов да обещае, че писмата няма да бъдат публикувани двайсет и пет години. Така и става.
Когато се запознах с него, двайсет и петте години отдавна бяха изминали, но приятелят ми все още отказваше да публикува текстовете, защото имаше усещането, че това ще предизвика проблеми между Ватикана и Израел и ще разпали антисемитизма.
Разбирах защо съпругата му така се ядоса.
Естествено аз отчаяно исках да зърна Свитъците на Исус. Исках да съм сигурен, че те наистина съществуват и че ще мога да кажа: „Да, те съществуват. Аз ги видях“. Но приятелят ми отказа. Обясни, че в този момент не е готов да ми ги покаже. Той обаче разполагаше с много други съкровища, които силно ме заинтригуваха, затова през следващите месеци няколко пъти ходих в дома му, за да си побъб- рим и да разгледаме последните му покупки. И тогава един ден, тъкмо бях пристигнал, когато той се показа на вратата, обличайки сакото си.