Въвеждането на споменатите закони, независимо дали са ратифицирани, или не са, става причина колекционерите на рискови предмети да ги държат на още по-тайни места. Както вече отбелязахме, някои страни от Близкия изток искат да елиминират всички следи от еврейско присъствие в държавите си. Антики, които доказват подобно присъствие, трябва да бъдат унищожени при откриването си. Естествено повечето от тях не се унищожават и се изнасят контра- бандно с дипломатическа поща или с привидно стабилни документи за износ, а после тихомълком се продават на колекционери. Ако стриктно се прилагат принципите на ЮНЕСКО или УНИДРОИТ, тогава тези предмети ще бъдат върнати в страните, където със сигурност ще бъдат унищожени. Затова поне в този смисъл колекционерите съхраняват важни предмети от културното наследство. Проблемът е, че те не могат да ги покажат официално на учените или на техните академични или музейни институции, защото подобна публичност несъмнено ще наложи върху тях разпоредбите на ЮНЕСКО или на УНИДРОИТ.
Веднъж ми показаха голям, издялан от камък юдейо- християнски символ на свещника със седем гнезда - менора, — поставен върху кръст с равни рамене. Целият предмет заемаше около 0,8 квадратни метра. След това колекционерът ми показа в една стара книга снимка на подобен символ, покачен високо на стената на една синагога в Сирия. Обърках се.
- Изглеждат еднакви... – подех.
- Да – отговори ми той, – това е същият свещник. Сирийците са разрушили сградата и са построили оттам път, но аз успях да купя резбата.
Наистина ли искаме този предмет да се върне в Сирия?
Само че подобни примери не могат да бъдат извинение за голяма част от тайната търговия, защото запазването на един предмет - плочка с текст или резба - е само малка част от стойността му за културата на една страна. Много по- важен за учените е контекстът, в който са открити тези предмети, защото контекстът им дава възможност да изкоп- чат сведения за миналото. За жалост тайният пазар действа в почти пълна секретност и нещо повече, след като едно археологическо място бъде разкопано, това е краят - вече нищо не може да бъде върнато обратно. Затова когато на пазара се появи даден предмет без всякакви сведения за неговия произход, стойността му за културното наследство фатално намалява, а заедно с нея - и стойността на мястото, от което е добит предметът.
Наистина има множество стойностни текстове, ръкописи и светски документи, които се предлагат на тайния пазар - в това няма никакво съмнение. Неизбежно е голяма част от този писмен материал след време да попадне в ръцете на учените, които да го преведат. Дори само от този факт можем да очакваме важни бъдещи открития. Но както видяхме, превеждането на един текст е само началото на много по-важен процес: задачата за тълкуването, за разбирането на онова, което текстът разказва за хората, които са го създали. Затова контекстът е всичко: той създава пропорция както за действителността, така и за манипулацията.
* *
Докато пишех тази книга, потърсих познание за един много специфичен контекст — този на Египет и Юдея през първи век от нашата ера, период, за който има малко сигурни факти. Видяхме как контекстът може да бъде контролиран и принуждаван да подкрепя история, която просто не може да е истина. Историческият Исус не може да е бил такъв, какъвто го представя теологията на Исус на вярата.
По време на пътуването си открихме, че Исус отхвърля политическата дейност на своите поддръжници зилоти. Това е изключително важна информация, която често бива пропускана. Видяхме и това, че липсват свидетелства за смъртта му на кръста: всъщност запазените свидетелства подсказват обратното. А ако не е умрял на кръста, какво става с възкръсването? С божествеността му? С равнопоставеното му положение в Светата Троица? Всички тези претенции веднага секват, след като секне манипулацията.
Установихме, че всички твърдения относно Исус се появяват много по-късно в резултат на лъскавата опаковка на някои исторически събития, които са преднамерено изопачени, за да обслужат строг теологичен дневен ред, който и до ден днешен поддържа редица крайно странни и ексцентрични схващания. На предна позиция сред тях е убеждението, че учениците на Исус са били само мъже и поради това жените не могат да бъдат негови свещеници, епископи и папи. С това откритие мъжкото господство над апос- толическото наследство се срива заедно с центрираната в Рим концепция за самото наследство.