И което е най-важно, открихме и това, че никакви свидетелства не подсказват, че Исус е трябвало да бъде почитан като бог. Тъкмо обратното, ученията му говорят, че той е искал всеки човек да има възможността да пътува в отвъдното, за да може сам да открие божественото - или както го казва той, да пътува до небесното царство и да се преизпълни с „Божия дух“.
Откъде Исус е научил всичко това? Стигнахме до извода, че не е в Галилея и че е много по-вероятно това да се е случило в Египет, където еврейската общност, изглежда, е много по-разнообразна от еврейската общност в Палестина и е следвала много по-мистичен подход към религията.
Нещо повече, нищо от откритията ни не предполага, че Исус някога е възнамерявал да постави началото на религия, да не говорим пък да насърчава други да записват думите му и да ги оформят като официален сборник с писания. Всъщност по-вероятно е тъкмо обратното. Подозирам, че той изобщо не би бил против хората да го забравят; за него е по-важно те да не забравят пътя към небесното царство - концепция, която не е ограничена само в рамките на християнството и на юдаизма. В текст, чието авторство се приписва на египетския мъдрец Хермес Трисмегист, се казва: „Най-големият порок е да не познаваш божественото“.
Вече би трябвало да е ясно, че историята е ковка материя: разполагаме с факти, но никога не разполагаме с дос- татъчно факти, за да можем да сложим ръка на сърцето и да кажем честно, че знаем със сигурност какво се е случило. Цялата история е мит, разказ, създаден, за да се извлече някакъв смисъл от малкото събития, които можем да знаем. Миналото е хипотеза, изградена с цел да обясни и да оправдае настоящето.
В известен смисъл това няма значение, защото митовете съществуват, за да предават смисли, а не история. Но в този съвременен свят ние искаме да знаем, че митовете, съгласно които живеем, са ако не истина, то поне основани на някакво приближение на истината. Искаме да знаем, че Исус наистина е бил разпънат на кръста, че Цезар наистина е бил убит от Брут, че Павел наистина е имал мистично преживяване на път за Дамаск. Всички тези събития са правдоподобни и няма съществена причина да не са верни.
Но какво да правим с вярвания като това, че Исус ходи по вода? Че Исус е възкръснал от мъртвите? Че Петър е основал римската църква с непогрешими папи? Нито едно от тези вярвания не е правдоподобно и няма съществена причина някое от тях да е вярно. Въпреки това има мнозина, които вярват и в двете групи твърдения.
Съвременният ни свят е доминиран от „религиите на книга“ - християнство, юдаизъм и ислям. Виждаме, че да основаваш истината на писаното слово я прави уязвима откъм интерпретацията и превода, да не говорим за религиозното изкривяване. Опасността е в това, че книгите изграждат зависимост от вярата, а не от познанието. Ако в основата на нашето пътуване е залегнала една основна тема, тя е нуждата ни да изминем пътя сами и да изпитаме неговите трудности, удоволствия и прозрения пряко, а не от втора ръка или чрез други хора.
С тази молба аз слагам край на нашето пътуване не защото няма накъде повече да вървим, а защото вече пропътувахме достатъчно и е време да поспрем и да се замислим колко далеч сме стигнали.
Спираме и ни остава само да цитираме великия персийски суфи Джелалудин Руми, който както обикновено докосва право сърцевината на проблема и казва на всички, които искат да го чуят: „Вече не са достатъчни гърнетата с из- ворна вода! Заведете ни на извора!“3.
Наше рождено право е да пием от извора. Нека никой не ни отнема тази свобода!
15.
ВСИЧКИ ПЪТИЩА
ВОДЯТ КЪМ ВЪРХА
НА ПЛАНИНАТА
Не е тайна, че през февруари и март 2006 г. аз и колегата ми Ричард Лий се изправихме във Върховния съд в Лондон срещу автора на книгата Шифърът на Леонардо. Твърдяхме, че той е нарушил интелектуалната собственост на нашата книга Светата кръв и свещеният Граал.
Естествено, когато бе обявена датата за съдебното дело, аз се разтревожих, че то може да засенчи рекламата на Свитъците на Исус — новата ми книга за новото ми издателство „Харпър Колинс“. Бях приключил с ръкописа през лятото на 2005 г. и вече очаквах излизането на книгата в Съединените щати на 28 март 2006 г. — датата, която от „Харпър Колинс“ определиха още в самото начало.