Може ли обаче да бъде оправдана такава закостеняла доктрина? При подобна безмилостна атака над простичкия подход към тяхната религия хората, които дотогава не са поставяли под въпрос основите на вярата си, започват да се тревожат. Но тъй като никога не са били учени да поставят под съмнение тези основи, те не знаят какви въпроси да задават, още по-малко пък - къде да намират отговорите. Твърде често им се струва по-лесно да приемат закостенелите доктрини, в които има поне привлекателна сигурност, доктрини, които премахват необходимостта да задаваш още въпроси.
Въпросите обаче не изчезват. Шифърът на Леонардо като че ли отваря някакъв шлюз и отприщва различни идеи за Исус и за произхода на християнството, изследва разликата между Исус на теологията и Исус на историята, която очертахме в Светата кръв и свещеният Граал и която е обяснена и в тази книга. Много от тези въпроси и последиците от тях са смислени. И защо да не е така? Често ме питат например дали наистина вярвам, че Исус е бил женен за Мария Магдалина. Мога да отговоря само, че няма категорични сведения за или против тази хипотеза, така че не мога нито да вярвам, нито да не вярвам. Затова честният ми отговор е такъв, че признава правдоподобността на въпроса: „Защо не?“.
Поставя се и въпросът: нима твърдението за такъв брак не е богохулство? Вероятно, но не това е най-важното: по- добно обвинение е неприложимо по отношение на историческия Исус, който е живял преди някакви си теолози да скалъпят теория за него.
Колко често забравяме очевидното! Исус е бил Исус. Ние не казваме нищо повече от това, че „един евреин се жени и има дете“. Как е възможно която и да е по-късна теологична позиция да промени твърде голямата вероятност за такова простичко човешко действие? Действие, нека си спомним, в съответствие с ученията на еврейските свети писания - Стария завет, - както и със социалните норми на времето. Богохулство? Не мисля така.
От само себе си става ясно, че най-острата реакция срещу проучването на такива идеи идва от страна на онези, които имат най-много за губене - онези, чиито религиозни вярвания зависят от поддържането на разликата между вероизповеданията, а не от търсенето на хармония между тях. Можем и трябва да продължим да питаме такива критици: „Защо тези идеи толкова ви плашат?“.
Както заявявам още в самото начало на тази книга, позицията ми е, че има много пътища към върха на планината, но нима някой може да каже кой от тях е най-добрият? Да се твърди, че има само един път, помоему означава да се откъснеш от разбирането за духовността и да се подложиш на опасността от сектантска суета, суета, каквато виждаме навсякъде около себе си.
Разбира се, аз съсредоточавам вниманието си върху християнството, защото това е моята традиция, но желанието ми за по-дълбоко изследване обхваща и хората от еврейската и от мюсюлманската традиция. Въпреки това в рамките на християнството думите на Исус, които насърчават обичта, прошката и състраданието, са добър трамплин, от който да започне процесът на примиряване на теологичните различия и опитът да бъде възстановена хармонията между хората.
Естествено това е амбициозно и дори глупаво, като се имат предвид обидите и враждебността, предизвиквани от подобни опити, но никой не може да каже, че усилието не е в съответствие със самите учения, които откриваме в свещените текстове, дори и в онези, които в края на втори век са старателно подбрани от теолозите сред огромния брой налични текстове.
* *
Книгата Свитъците на Исус изтъква и значението на така наречения от мен таен пазар на антики. Трябва да съжаляваме, че голяма част от този пазар остава недостъпна за учените. Само че противно на онова, което твърдят някои коментатори, тази потайност не намалява стойността на пазара. В крайна сметка без него щяхме да сме много по-бедни.
Когато Свитъците от Мъртво море са били намерени, било е възможно да бъдат изхвърлени и дори унищожени, ако този пазар не им е дал финансова стойност. Истински късмет е, че бедуинът, открил първия свитък, го е отнесъл на търговец във Витлеем. Вижте каква огромна стойност имат тези документи за света днес!
Когато двамата бедни фермери, които копаели за нитрати, за да наторят земите си, открили текстовете в Наг Хамади, те ги отнесли у дома, където някои от тях били изгорени в печката. Това е практична употреба, която за онези хора е смислена, а за нас е истинска трагедия. Едва след като семейството узнава за евентуалната стойност на тези сборници от текстове за купувачи от тайния пазар на антики, те биват отнесени в Кайро и продадени на търговци. Текстовете от Наг Хамади също имат огромна стойност за света на учените.