Въпреки явната полза от този пазар аз бях подложен на сериозна критика, задето го приемем сериозно и пиша за текстове, които съм виждал, но които не мога да покажа - като че ли това е някаква грешка. Аз смятах и продължавам да смятам, че би било грешка да пренебрегна тези текстове.
Прекрасно е, че по време на рекламната кампания на книгата ми в Съединените щати излезе Евангелие от Юда, придружена от доста голяма рекламна шумотевица от страна на Националното географско дружество. Това много ме насърчи главно по две причини. Първо, текстът идва право от тайния пазар на антики, за който съм писал, и бива приет много сериозно. Разбира се, историята на този текст и на съпътстващите го парчета е по-тайнствена от редица други: някога те са откраднати, прекарват много години в сейф в банката и са толкова лошо съхранявани, та е късмет, че изобщо са оцелели.
Второ, някои много добри учени възприемаха интересни и дори крайни позиции по отношение на този текст, на неговото учение и на развитието на християнството от втори век нататък, позиции, които бяха в подкрепа на аргументите ми в книгата Свитъците на Исус.
Барт Ерман, професор по религиознание в университета в Северна Каролина, Чапъл Хил, прави коментар на евангелието, в който обяснява, че макар да има много ранни християнски текстове, оригиналните свещени документи за Исус и за ранното християнство са еврейските писания. Различните текстове, появили се по-късно, разкриват много разнообразни прояви на християнството, като всяка група претендира, че нейните текстове изразяват истинското послание на Исус. Ерман обяснява:
Накратко, една от конкуриращите се групи в християнството успява да се наложи над всички останали. Тази група печели повече новопокръстени от противниците си и успява да изтласка встрани всички свои конкуренти.
Точно тази група решава каква ще бъде организациониата структура на Църквата. Тя решава кое верую ще рецитират християните. Тя решава и кои книги ще бъдат приемани за Свето писание. Това е групата, към която принадлежи Ириней, както и други личности, добре известни на учените, занимаващи се с християнството през втори и трети век, като мъченик Юстин Философ и Тертулиан.
Тези ранни теолози са познати на читателите, най-вече Тертулиан, чиито високопарни проповеди против жените в управлението на Църквата са причинили толкова много вреда през последните хиляда и осемстотин години. Ерман обяснява още:
Тази група става „ортодоксална“ и след като веднъж зат- върждава победата си над всички свои опоненти, тя пренаписва историята на съперничеството - твърди, че нейното мнение винаги е било мнението на мнозинството в християнството, че възгледите й винаги са били възгледите на апостолическите църкви и на апостолите, че вярванията й се коренят директно в ученията на Исус.
Читателите вече са запознати с този процес. Докато четях приноса на Ерман, останах поразен най-вече от разликата между съвременния подход и времето, когато излезе нашата книга Светата кръв и свещеният Граал. Тогава ми се струваше, че всеки учен е привързан към една много консервативна позиция. С Евангелие от Юда това като че ли изчезна; учените, изглежда, добиха смелостта да говорят открито за аномалиите и за машинациите в чужбина вътре в християнството, особено през втори век сл.Хр.
Самото Евангелие от Юда възприема характерна теологична позиция: като много гностически текстове, особено намерените в Наг Хамади, в него се твърди, че богът творец не е онзи Единият и че светът е лошо място, което е най-добре да бъде завинаги изоставено след смъртта. Мисълта за възкресение на тялото се възприема с ужас. Пряко свързано с това е убеждението, че „спасението идва не чрез смъртта и възкресението на Исус, а чрез разкриване на тайното познание, което той дава“.
Тези християни не разчитат на събитието от Великден за валидността на вярата си. Това повдига и въпроса доколко валидни и разпространени през втори век след Христа са и разказите за празната гробница и за свързаното с нея явно доказателство за възкресението на Исус; аргумент, който все още бива привеждан днес — дори от иначе компетентни учени - сякаш той е даден от историята.
Това повдига и въпроси за значението на Евангелие от Марко за тези спорове. Добре известен и приет факт е, че Глава 16, стихове 9-20 от текста на Марко не се появяват в по-ранните ръкописи. Следователно те трябва да са били добавени след втори век сл.Хр. Тези текстове разказват за явяването на Исус след разпятието първо пред Мария Магдалина и след това пред апостолите. Макар на пръв поглед да е спорно, че този текст разкрива нещо от действията на Исус след неговото оцеляване от разпятието и преди бягството му на безопасно място, на него може да се гледа и като на изявление, което пряко противоречи на твърденията на християните, които сега наричаме гностици, защото той описва един „възкръснал“ Исус, който се връща на земята преди окончателното си издигане на „небето“. В него имплицитно се казва, че гностичната концепция за земя на злото не е правилната; по този начин телесното възкресение отново става обект на вярата и така ни разкрива, че това не е било обект на вярата за по-ранната Църква. А и между другото разкрива колко широко разпространено трябва да е било предишното убеждение, защото в противен случай не би имало нужда да се добавя подобен пасаж към евангелието, за да се изтъкне този факт.