Римският император Нерон е извън себе си от ярост поради избухването на бунта в Юдея и нарежда на уважавания военен ветеран Веспасиан да се заеме с възвръщането на властта над страната. Веспасиан изпраща сина си Тит в Александрия, за да доведе Петнайсети легион. Самият Веспасиан се придвижва от Сирия с Пети и Десети легион, придружавани от двайсет и три помощни отряда — около осемнайсет хиляди кавалеристи и пехотинци.
Веспасиан и Тит се срещат в сирийското пристанище Птолемаида (дн. Акко) и като обединяват силите си, се придвижват към вътрешността, през границата в Галилея. Йосиф Флавий е заловен в своята крепост, Йотапата (дн. Йодефат), между Хаифа и Галилейско море. След четиридесет и седем дневна обсада Галилея пада. Йосиф Флавий се измъква, но бързо е заловен, като се предава на високопоставен римски офицер - трибун на име Никанор. Йосиф го описва като стар приятел и с почти същия тон разкрива, че той самият е „свещеник и потомък на свещеници“. С други думи, Йосиф не е галилейска луда глава, а член на йерусалимската аристокрация със сериозни връзки в римското управление.
* *
Веднага след залавянето си Йосиф Флавий е хвърлен в затвора от главнокомандващия Веспасиан. Йосиф обаче с действие, което ясно разкрива високата степен на сдружаването му с римляните, отправя молба за поверителна среща. Веспасиан склонява, като пожелава всички, с изключение на Тит и двама другари, да ги оставят насаме. Един от тези двама вероятно е военният ръководител на щаба на Тит, Тиберий Александър, който е юдей и племенник на прочутия философ Филон от Александрия. Тиберий Александър си има своите причини за тази среща, които ще разберем. Това, което следва, очевидно донякъде е добре обмислен театър, в който и Йосиф Флавий, и Тиберий Александър изиграват забележителни роли.
– Вие, уважаеми, мислите - обръща се Йосиф Флавий към Веспасиан, като ясно съзнава, че това е повратен момент в живота му и че следващите няколко минути ще решат бъдещето му, - че със залавянето ми просто сте арестували пленник, но аз се явявам вестител за величието, което ви очаква.
За да придаде допълнителна тежест на думите си, той обяснява, че е „изпратен от самия Господ“, и след това продължава:
– Ти, Веспасиан, си цезар и император... Ти, цезарю, си господар не само на мен, а на земята и морето, и на целия човешки род; и моля да бъда наказан с най-строгия тъмничен затвор, ако напразно споменавам Божието име.
Разбира се, тъй като в Рим все още властва Нерон, това, за което намеква Йосиф Флавий, е държавна измяна. Веспасиан обаче, по думите на Йосиф Флавий - а не бива да забравяме, че той пише това в двореца на Веспасиан в Рим дълго след тези събития, - вече е започнал да мисли в тази опасна насока. Както се говори, отначало Веспасиан е скептично настроен към твърденията на Йосиф Флавий - а освен това би трябвало да се е почувствал възмутен от предателството, изразено срещу неговия император, и незабавно е наредил Йосиф Флавий да бъде екзекутиран. Той обаче не го прави. В своята книга Йосиф Флавий обяснява защо: „Господ вече бе започнал да пробужда у него императорско тщеславие и чрез други предвещания да предзнаменува скиптър“.
Тези приказки за „скиптъра“, който означава царско положение, показват връзката с едно съдбоносно пророчество за „звездата“ - с която се има предвид очакваният водач месия, - което, както бе отбелязано по-рано, е катализатор за избухването на войната. „Звездата“ и „скиптърът“ са споменати в едно предсказание, направено от пророка Валаам, както е описано в Стария завет. Валаам оповестява пророчеството си:
Виждам Го... гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля. (Числа 24:17)
Тази „звезда от Иакова“ ясно утвърждава, че според очакванията водачът месия е трябвало да произхожда от коляното Давидово. Йосиф Флавий категорично заявява, че това пророчество е причината за избора на момент за бунтовете:
Основната им подбуда да започнат война бе едно неясно предсказание, също от свещените им писания, което известяваше, че по това време човек от тяхната страна ще стане владетел на целия свят.
Точно това предсказание разказва Йосиф Флавий на Веспасиан. Той без съмнение добавя - но не споменава в съчинението за срещата си с римския главнокомандващ, - че зилотите в Йерусалим са сметнали, че то „означава възтържествуване на собствения им род“. Благодарение на това много категорично предсказание те са уверени, че ще спечелят войната срещу Рим. Те обаче, добавя Йосиф Флавий по-нататък в книгата си, „невероятно много грешат в тълкуването си. Всъщност - дръзко и раболепно заявява той - предсказанието е посочило възцаряването на Веспасиан; защото той бе обявен за император точно в Юдея“.