И все пак в Юдея остават и евреи, които се противопоставят на зилотите. В Йерусалим зилотските фракции започват да воюват с останалите юдейски фракции. Мнозина дезертират на римска страна — поне според Йосиф Флавий, но не бива да забравяме, че той има основателна причина да изтъква този факт, тъй като е твърдо убеден, че зилотите са отговорни за войната и за разрушаването на Храма. Въпреки предубежденията си той може и да е прав, предвид това, което знаем за безмилостната решимост на зилотите. Независимо от всичко борбата е изключително ожесточена и неизбежно трябва да заключим, че зилотите са се радвали на широка подкрепа и че Йосиф Флавий умишлено я омаловажава. Да вземем за пример историята със самоубийствата.
Разказите на Йосиф Флавий неизменно са пронизани от истории за зилоти, за воини и за цивилни, които предпоитат да се самоубият пред изгледите да попаднат в ръцете на римляните. Най-известният случай е този на масовото самоубийство в Масада, при което 960 души сами отнемат живота си. Идеологията е широко разпространена; въоръжената съпротива срещу римската власт е естествена последица. Дори и Йосиф Флавий участва в пакт за самоубийство, от който успява да се измъкне чрез измяна. Има обаче и разкази като този за Гамала, където се самоубиват пет хиляди души. Сам да отнемеш живота си е едно; да отнемеш живота на съпругата и на децата си, а след това своя собствен обаче е нещо далеч по-сериозно. Какво се случва там?
Зилотите вярват, че ако умрат в състояние на ритуална чистота, ще бъдат възкресени заедно, според пророчеството на Йезекиил: „ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа... и ще ви въведа в земята Израилева“ (Йезекиил 37:12). Освен това те вярват, че онези, които умрат заедно, ще бъдат възкресени заедно. И затова воините зилоти избират не просто да умрат, а да умрат заедно със семействата си. Ако се случи така, че да бъдат заловени, те ще бъдат разделени, жените и момчетата ще бъдат изпратени в бордеите, където ще изгубят ритуалната си чистота, а това ще ги лиши от всякаква надежда за възкресение.
* *
Йерусалим е обсаден от легионите на Тит. И двете страни показват малко взаимно уважение или рицарство. Всички заловени бойци са разпъвани на кръст, а когато това се превръща в баналност, войниците започват да се забавляват, като приковават жертвите си във всевъзможни странни пози. Екзекутирани са толкова много хора, че римляните остават без места за поставяне на кръстовете и без дървесина за тяхната направа.
В съответствие с пророчеството на Исая на 29 август 70 г. сл. Хр. след необуздана сеч е разрушен Йерусалимският храм. През следващите дни е превзет целият град. Веднъж завладели Йерусалим, римляните опожаряват останалите къщи и събарят отбранителните стени. Градът е разрушен до основи. Всички заловени бойци са обречени на екзекуция, цивилните на възраст над седемнайсет години са изпращани за работна ръка в Египет, а по-младите - продавани. За голяма част от бойците е отредена смърт по римските арени. Много от тях са изпращани в римските провинции, за да загинат като гладиатори или да бъдат разкъсани на парчета от диви животни за удоволствието на ленивите тълпи; други са вземани от Тит в бавния му поход нагоре по крайбрежието. Той прави представления на арената във всеки град, при които юдейските му пленници са нападани от животни или са принуждавани да се сбогуват с живота си в многочислени битки за забавление на зрителите.
По време на обсадата на Йерусалим Веспасиан пътува и представя себе си като император. Той се връща след падането на града и скоро след това отпразнува рождения ден на брат си със смъртта на повече от 2500 юдейски пленници на арената. По-късно, в Бейрут, той отпразнува рождения ден на баща си с още повече жертви. През цялото време планира победоносното си влизане в Рим със съкровища и пленници, включително някои от водачите на въстанието, които смята да екзекутира. Времената са били сурови.