За юдеите това е бедствие от такава величина, че дори след като вече са стояли сред димящите останки на своя храм, не могат даже да започнат да го проумяват. В религиозен смисъл това е второ изгнание; храма, дома на Бога, най-важната опора на тяхната религия, го няма. Самият Йерусалим също е погубен; евреите дори не са допускани в града, който е прекръстен на Елия Капитолина. Изглежда, Господ ги е изоставил. По целия свят се усилват антиеврейските настроения, а бунтовете и кланетата премахват влиянието, властта и уважението, с които някога се ползвали юдейските търговци, философи и политици. Дори добре организирани общности претърпяват краен упадък, тъй като десетки хиляди са избити, а успелите да оцелеят свеждат глави. Някои сикарии успяват да избягат в Александрия, където безразсъдно опитват да насърчат антиримски борби. Те са толкова изпълнени с решимост, че убиват някои видни членове на еврейската общност, които им се противопоставят. Като репресивна мярка членовете на еврейската общност задържат сикариите и ги предават на римляните, които ги измъчват до смърт.
Все пак едно малко пламъче продължава да блещука в град Явнех, в крайбрежните равнини на Юдея. Там, под управлението на Иоханан бен Закаи, изтъкнат фарисей, избягал от Йерусалим и поискал от Веспасиан властта над града, Синедрионът е реформиран и е основано училище. Точно там се ражда равинският юдаизъм. Това забележително благоразположение от страна на императора показва, че Йоханан, както и Йосиф Флавий, е готов да постигне съгласие с нашествениците — компромис, който зилотите са отказали да направят. Нещо повече, за Йоханан се говори, че също е заявил, че пророчеството за месианската „звезда“ се отнася за Веспасиан.
Учените в Явнех възраждат халака - правната страна на юдаизма, включваща закона, предаден на Мойсей на планината Синай, и тълкуването му, което е било предавано през вековете, — чието изучаване е решаващо при един юдаизъм без Йерусалимския храм. Между 70 и 132 г. сл. Хр., след разрушаването на Йерусалим, Явнех се превръща в столица на юдейското управление, както и в център на юдаизма и еврейската ученост. Там е установен списъкът от текстове в Библията, признати за свещени — Вехтият завет за християните. Тази централизация на вярата способства за създаването на чувство за национално единство след ужасяващите разрушения, причинени от войната.
Все пак съпротивата продължава по дребни, но важни начини. Юдейските пленници са изпращани да работят като роби: да се трудят на строителни обекти, да правят оръжия за войската, да секат монети за управлението. Всички монети, сечени по онова време, изтъкват позора на Юдея. На едната страна на някои от тях е изписано iudaea capta – което означава „Юдея завладяна“, - а на другата са изобразени воин, палмово дърво и скърбяща фигура, символизираща Юдея. Други монети показват Веспасиан с имперските му звания, включително и P. М., т. е. Pontifex Maximus, или Първосвещеник. И все пак някои други включват думите victoria aug[ustus] - които означават „Победа на свещения император“. Те непрекъснато напомнят на юдейското население за пълното му поробване. Един дързък юдейски роб, работещ в римския монетен двор, обаче е бил на друго мнение.
Веднъж, докато бях на посещение при търговец на антични предмети от Близкия изток, той каза, леко усмихнат: „Виж това“, и ми подаде монета от един от шкафовете си. Монетата бе пусната в обращение от римския монетен двор на Веспасиан, но при този екземпляр имаше една разлика: от страната с палмовото дърво бе изсечено iudaea august - „Свещена Юдея“. Някой решителен или дързък юдейски роб бе комбинирал ударните матрици. Обърнах монетата; от другата страна, както винаги, бе изсечена главата на Веспасиан. И тук обаче имаше разлика - в слепоочието на главата на Веспасиан със заоблена матрица бе смачкана забележима вдлъбнатина. Смисълът съвсем дословно бе изразен.
Това е единствената такава монета, откривана някога. Тя продължава да е част от лична колекция.
* *
През лятото на 115 г. сл. Хр. евреите извън Юдея - особено тези в Кирена, в Либия, и в Александрия, Египет - въстават. Тогава това въстание се разпростира нагоре по Нил до много други градове в Египет. Веспасиан може да е опитал да унищожи всички членове на коляното Давидово, но не е успял. В Египет се появява друг потомък. Името му е Луций и го определят като цар на юдеите. Той е водачът на въстанието, което също има категорично месианска насоченост. Това означава, че по всяка вероятност Луций е бил или поне е претендирал, че е потомък на Давид, но все пак знаем много малко относно събитията, тъй като не е имало историк, равностоен на Йосиф Флавий, който да ги опише. Това са две жестоки години, от които са ни известни единствено последствията. Въстанието напълно съсипва положението на юдеите в Египет. След този случай те вече нямат никаква власт, никакво влияние или дори хармония в съжителството. Нещо повече, римляните гледат много сериозно на това въстание. Египет е крайно важен за империята и един сполучлив преврат там би могъл да упражни силен натиск върху Рим. Ако бъдат прекъснати доставките на зърно от Египет, хората в империята може да умрат от глад. Рим не би могъл да допусне съществуването на такава опасност. В отговор въстанието е безмилостно потушено. В края му през август 117 г. сл. Хр. еврейската общност в Александрия до голяма степен е унищожена. А във всички останали части на Египет нанесените на юдаизма поражения се увеличават.