Със сигурност обаче е вярно, че през втората половина на първи век и през целия втори век след Христа свързаните с Исус традиции започват да бъдат записвани. Събират се сказания и истории за събитията от живота му, но по онова време няма официален или санкциониран сборник. Също така е вярно, че текстовете, които сега фигурират в нашия Нов завет, са написани през този период. В края на първи и през втори век след Христа цялата концепция на „християнството“ кристализира от месианския юдаизъм, което веднага ни изправя пред редица логистични предизвикателства, някои от които доста радикални.
През втори век пр. Хр. започва едно любопитно явление: арамейската дума мешиха (месия), която иначе е лишена от каквото и да е обяснение, започва да се използва като название на истинския владетел на Израил. И по-конкретно думата означава очаквания цар от царското коляно на Давид. Общата надежда, че ще се появи потомък на цар Давид, намира израз в книгите на пророците в Стария завет. Така християнската употреба на думата христос, или „Христос“, гръцки превод на арамейската дума мешиха, заедно с гръцката транслитерация месиас, сега месия, произхожда от еврейски контекст и употреба, вече добре разбрани по времето на Исус.
Най-радикалното логистично предизвикателство е да се отговори на едно вече редовно отправяно обвинение, най-вече през последните 150 години: че Исус изобщо не съществува и че всички истории за него са просто разкази на различни месиански водачи, които по-късно са били събрани на едно място, за да оправдаят първо позицията на Павел, а по-късно - една организирана около Рим традиция, според която еврейският месия се е превърнал в обожест- вена величава личност, в нещо като царствен ангел. Уилям Хорбъри, преподавател по еврейски и раннохристиянски проучвания в университета в Кеймбридж, наскоро отбеляза: „Един култ към ангели... съпровожда развитието на култа към Христос“.
* *
Можем ли наистина да бъдем сигурни, че Исус е съществувал? Има ли някакво друго доказателство, освен Новия завет, за неговата реалност? Ако не е така, ако Новият завет е бил компилиран много след неговото време, откъде да сме сигурни, че цялата концепция за Исус Христос не е просто древен мит, получил ново разпространение? Вероятно е някакво пренаписване на мита за Адонис или на мита за Озирис, или на мита за Митра: и тримата родени от деви и възкръснали от мъртвите, позната история за християните.
Според Хорбъри има сериозни основания в ранното християнство да се открива „култ към Христос, съпоставим с култовете към гръко-римските герои, владетели и божества“. Както споменахме по-рано, този култ е бил съпровождан с култ към ангели. Хорбъри обяснява, че изглежда вероятно дадената на Исус титла „син човешки“ да го свързва с „подобен на ангел месия“. Всъщност „тъкмо в качеството си на месия Христос може да бъде смятан за ангелски дух... Изглежда вероятно месианството да е формирало основното средство, с помощта на което ангеологията е навлязла във възникващата христология и Христос, точно като месия, да е бил представян като подобно на ангел духовно същество“. В такъв случай да не би да си имаме работа единствено с древен мит, преработен за целите на християнството?
Видяхме, че думата „Исус“ произлиза от арамейската дума Yeshua, която може да означава собствено име, но освен това може да значи и „избавител“, „спасител“. Ето защо може да е просто титла. Отбелязахме и това, че „Христос“ произлиза от христос, гръцкия превод на арамейската дума мешиха, която означава „помазан“. Значи имаме двойна титла: „Избавителят (спасителят), помазаният“. В такъв случай какво е било името му? Наистина не знаем - вероятно някой си „бен Давид“, но само толкова.
Не можем да се обърнем към Новия завет за свидетелства, защото нямаме представа колко история и колко фантазия са вложени в текстовете. А в този случай най-ранните откъси, с които разполагаме, са от втори век сл. Хр. — около 125 година за някои откъси от Евангелието от Йоан. А какво да кажем за посланията на Павел? В крайна сметка те са били написани преди първата война срещу римляните. Най-ранното послание - Първото послание на апостол Павел до солуняни - е написано, докато той е живял в Коринт от зимата на 50 г. до лятото на 52 г. Останалите му послания са написани между 56 г. и 60 г., а може би дори по-късно, докато е бил в Рим и вероятно е бил екзекутиран около 65 г. - макар че никой не знае истината за това, тъй като книгата Деяния на светите апостоли, единственият ни извор относно пътуванията на Павел, спира до домашния му арест в Рим.