За жалост не можем да бъдем сигурни за автентичността на всички писма на Павел, включени в Новия завет, тъй като най-ранните копия, с които разполагаме, датират от началото на трети век. В писмата, написани през 115 г. от Игнаций, епископ на Антиохия, по време на пътуването му до Рим, той цитира от различни писма, написани от Павел, затова се знае, че по онова време някои от тях вече са съществували, но не знаем дали не са били редактирани — преди или след това. Във всеки случай Павел не е познавал Исус и за разлика от евангелията, той не проявява сериозна загриженост относно това какво може да е казал или направил Исус. Не получаваме никаква информация за Исус от Павел, чиито послания проповядват евангелието на... ами на Павел: че разпъването на кръста и възкресението на Исус отбелязват началото на нова ера в историята на света, като най-непосредствената практическа последица е краят на еврейския закон - съвсем различна позиция от възприетата от Исус в Проповедта в планината: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня“ (Матей 5:17).
* *
Не са запазени и сведения от Пилат, няма и сведения от Ирод, нито от римските военни или други административни органи. Но това не е учудващо, тъй като архивите на Иродовите царе на Йерусалим са изгорени по време на войната. Официалните римски архиви вероятно са се намирали в административната им столица, Цезарея, а тя също е била обхваната от бойните действия. Копия и доклади вероятно са заминавали обратно за Рим, но дори и да са оцелели след унищожението от страна на по-късни императори като Домициан, те сигурно са били изгубени при опустошаването на Рим от готите през 405 г., когато са били унищожени още много официални архиви - онези, които не са били отнесени в Константинопол. Разбира се, по онова време Рим е вече християнски, затова можем да сме сигурни, че всякакви документи, които компрометират развиващата се история за Исус, вече са иззети и унищожени. Имаме и основателни причини да смятаме, че докладите на Пилат са били сред такива документи.
Все пак не всичко е изгубено: Йосиф Флавий със сигурност е имал достъп до римските архиви и ако Исус е бил споменат, той е щял да има възможността да чете за него. Всъщност Йосиф Флавий споменава Исус, но по такъв начин, че да накара всеки, хвърлил поглед върху текста, да го сметне за късно християнско вмъкване, макар че вероятно в неговите твърдения има зрънце истина. Само че Йосиф Флавий не може да ни помогне изцяло, защото се е доказал като неблагонадежден свидетел и летописец. Другият еврейски летописец и философ, Филон Александрийски, починал около 50 г., дори не споменава Исус. Този любопитен факт няма добро обяснение, освен да бъде приет като свидетелство за това, че Исус не е реална личност, или пък не е бил от значение за живота на образованите еврейски александрийци.
Запазени са все пак работите на двама римски историци. Те и двамата са се радвали на достъп до римските архиви и са имали възможност да проучат християните много преди в Църквата да се развие какъвто и да е ортодокс. Ето защо свидетелствата им са много важни. Въз основа на техните разкази не може да бъде отречен фактът, че в римските архиви е имало официални доклади, в които са споменати християните. Първият от тези историци е ранният църковен автор Тертулиан (ок. 160-225 г.), който пише за тези извори като за признат факт, макар че той вероятно не е имал достъп до тях.
Историкът Тацит (ок. 55-120 г.) е римски сенатор по времето на Домициан и по-късно е губернатор на Западна Анатолия в Турция. Във второто си качество той е имал изобилни възможности да разпитва християните - наричани хрестиани, - които са били довличани в съда му. Когато пише за опожаряването на Рим по време на управлението на Нерон, той обяснява:
Нерон си измисляше изкупителни жертви - и наказваше изключително изобретателно крайно покварените християни (както ги наричаха популярно). Техният създател, Христос, е бил екзекутиран по време на управлението на Тиберий от прокуратора на Юдея Пилат Понтийски. Само че въпреки това временно препятствие непоносимото суеверие отново се е разпространило не само в Юдея (където е започнало това безобразие), но дори в Рим.