А спътничка на [Спасителя] била Мария Магдалина. [Но Христос я обичал] повече от [всички] ученици [и имал навика] да я целува [често] по [устата]. Останалите [ученици били обидени] от това [и изразили неодобрението си].
Само че тук се крие нещо повече от емоционална или сексуална връзка. Ако се вгледаме по-дълбоко в това евангелие и в другите, които също се датират към втори век след Христа и по сходен начин са били изключени от Църквата, ще установим, че Мария Магдалина е притежавала специално познание за учението на Исус - прозрение или разбиране, което не е било непременно споделено с другите ученици. След като споменава за близките отношения на Исус с нея, Евангелието от Филип обяснява какви са били отношенията му с учениците:
Те му казват: „Защо я обичаш повече от всички нас?“. Спасителят им отговаря с думите: „Защо не обичам вас като нея? Когато един слепец и един зрящ са заедно в тъмата, те не се различават един от друг. Когато дойде светлината, зрящият ще види светлината, а слепецът ще остане в мрак“.
Исус намеква, че Мария Магдалина е била способна „да вижда светлината“, докато учениците му не са били. С други думи, тя разбира напълно на какво учи Исус, а другите - не.
Този възглед е изразен и в още един ранен текст, открит в Египет, Евангелието от Мария. Тук учениците искат да се научат. Записано е, че Петър пита Мария Магдалина: „Сестро, знаем, че Спасителят те обичаше повече от всички други жени. Кажи ни думите на Спасителя, които си спомняш, нещата, които знаеш, а ние не знаем“.
А Мария отговаря: „Ще ви науча на това, което е скрито от вас“. Но след като тя прави това, учениците се оплакват от начина, по който им обяснява, а Андрей заявява: „Не вярвам Спасителят да е казал тези неща, защото тези учения наистина са странни“. А Петър, доста недоволен, отбелязва по повод на Исус: „Значи ли това, че той е разговарял насаме с жена, без ние да знаем? Трябва ли да се обърнем към нея и да я слушаме? Нея ли е предпочел пред нас?“.
Ето къде е източникът на проблема: взаимоотношенията на Исус и Мария Магдалина са оплетени в тайни за Исус, които Църквата ревностно се опитва да скрие и да държи скрити. Евангелието от Мария описва учениците като умишлено пренебрегващи или отричащи тези тайни.
Какви са били тези тайни? И в такъв случай кой и какъв е бил Исус?
Трябва отново да посетим римския свят и горчиво разделените жители на Юдея, за да зададем някои по-остри въпроси и да настояваме за някои по-ясни отговори от онези, с които сме се задоволявали досега.
Трябва да се върнем в Йерусалим.
7.
ОЦЕЛЯВАНЕ СЛЕД
РАЗПЯТИЕТО
Исус е влязъл в Йерусалим на ослица. Това ни се струва случайно сведение. По-рано, по време на пътуването си от Йерихон към Йерусалим за Пасха, Исус спира на Маслиновия хълм. Той моли двама от последователите си да отидат и да му намерят тази ослица. То е важно за него и Матей (21:4) обяснява защо: „А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от пророка...“. За жалост голословното твърдение на Матей прикрива повече, отколкото разкрива. Трябва да се опитаме малко да го поразтворим.
Старозаветните пророци много са се интересували от месията. Те описват подробно как той ще пристигне в Йерусалим, за да вземе царството си и да освободи народа си. Описват и как ще действа той: пророк Захария (9:9) предсказва, че царят на Израил ще пристигне, ликуващ, но кротък, възседнал толкова нисше животно като ослицата. Твърди се, че Исус иска да спази това предсказание съвсем буквално. В деня на пристигането на Исус в Йерусалим се струпва тълпа, за да го гледа как влиза през градската порта и язди по пълните с хора улици, водещи към храма. От наблюдаващите се изтръгва възгласът „Осанна сину Давидову“, когато той минава покрай тях. Влизането на Исус в града бързо става публично събитие. Тълпи напълват улиците пред него. Други тълпи го следват. Според описанието в целия град цари „вълнение“. Очевидно и населението, и властите са знаели какво се случва и нещо повече, съзнавали са значението му. Обещаният освободител на Израил е пред очите им и язди из улиците на Йерусалим на път за храма, където, доколкото им е известно - или поне така очакват, - ще поеме контрола.
За да знаят за събитието, тълпите би трябвало да са осведомени предварително, но в Новия завет не пише нищо за начина, по който може да е станало това. Там възторженият прием от страна на хората е описан така, че да го помислим за спонтанен, но ние сме сигурни, че пристигането на Исус вече е било оповестено и че възторженият прием е бил насърчаван.