Месианските евреи напускат Палестина, според Шонфийлд и други правят това, защото са подложени на гонения от страна на властите, които стават все по-жестоки с напредването на първи век. Разбираемо е желанието им да се преместят на по-спокойно място, където вярванията на общността могат да бъдат безпрепятствено следвани. Само че Исус не влиза лесно в този модел. Преди да бъде покръстен и да се заеме с мисията си, той не е привлякъл вниманието нито на римляните, нито на проримски настроените еврейски власти. Във всеки случай има много други зилоти, които с радост предизвикват неприятности, особено докато римляните продължават с опитите си да поставят изображение на императора в Храма в Йерусалим. Не-
отклонната еврейска съпротива срещу тези ходове показва, че чувствителността към изискванията на римляните не е намаляла. Каквото и да е правел Исус по онова време, не е записано той да е участвал в тази съпротива, която притежава всички характерни особености на дейност на зилотите. Така че не е имало нужда Исус да бяга от римското правораздаване. Ако е напуснал Юдея или Галилея, би трябвало да го е направил по свой избор, а не по принуда. Но къде може да е отишъл и защо?
В Библията има един-единствен намек — в Стария завет, чийто отзвук се долавя и в Новия. Както вече видяхме, за Исус е било много важно да следва предсказанията на ста- розаветните пророци, описващи идването на месията, и да действа съвсем конкретно съгласно с тях. Вече видяхме буквалната проява на тези предсказания при влизането на Исус в Йерусалим, когато най-сетне публично оповестява месианските си претенции. Затова можем уверено да очакваме, че всяко месианско предсказание в Стария завет ще бъде приложено по същия начин.
В действителност тези предсказания на пророците ограничават Исус. Те създават граници, в рамките на които неговата месианска мисия трябва да се изрази. Едно много интересно пророчество е направено от пророк Осия (11:1): „Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си“. Матей (2:15) се позовава на това, когато споменава за едно от най-ранните предсказания на пророците — в един объркан исторически разказ той описва как Светото семейство е избягало в Египет, когато Исус е бил още бебе, и обяснява: „за щ се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „от Египет повиках Сина Си“.
* *
В този момент не можем да не попитаме: защо Египет? Това е дребна подробност в Евангелието от Матей и точно като на такава гледа на нея Римокатолическата църква. Обаче за Египетската коптска църква, която се отделя от Рим през 451 г. след Събора в Халкедон, този въпрос е от изключителна важност. В продължение на почти хиляда години тя е поддържала легендата за пътуване на Светото семейство из Египет, разказва за всички места, които са посетили или на които са живели, и за всички чудеса, съпровождащи присъствието на Исус. Тази легенда се нарича „Видението на Теофил“. Теофил е бил патриарх на Александрия и глава на египетската църква от 385 до 412 г., но видението му явно не е било фиксирано писмено чак до единайсети или дванайсети век.
Предвид силно религиозния характер на историята и съвсем очевидния начин, по който е била употребена, за да се оправдае уникалността и божествеността на Исус, можем да потърсим теологията ѝ далеч отвъд пределите на еврейската общност в Египет — общността, която би дала убежище на семейството на Исус. Нещо повече, същите тези фактори поставят произхода на теологията в епохата след догматичните решения на Никейския събор през 325 г. Струва ни се доста очевидно, че „Видението“ — най-малкото — е продукт на християнската мисъл от четвърти век или от по-късно и със сигурност не е продукт на юдейството или на юдейо-християнството. Затова то не може да е точен разказ за подобно пътуване, макар че в него може и да са фиксирани някои елементи от истинско пътуване. Така трябва да се запитаме на кого служи историята? Кой ще има полза от това да я разказва?
Въпреки своя строг християнски контекст „Видението“ разкрива, че чак до времето на кръстоносците, когато Египет е бил под мюсюлманско господство неколкостотин години, е имало хора, които са искали да свържат Исус с Египет. Възможно ли е историята да е била създадена, за да насърчи кръстоносците да нахлуят в Египет и да освободят християнската коптска църква от исляма? Вероятно, но този аргумент не ни се струва толкова приемлив, ако се вгледаме по-дълбоко: коптската църква е имала несъгласия с Рим повече от шестстотин години, а вярата й е била поне толерирана от мюсюлманските владетели. Явно най-много печели Евангелието от Матея: неговите твърдения за бягството на Светото семейство са подкрепени силно от разказа. Само че коптската църква вероятно също има не толкова очевидна полза. Ако Евангелието от Матея получи по-голямо доверие, тогава е съвсем обяснимо, че различните свети места в Египет, споменати в историята, също ще бъдат признати, като по този начин ще се отвори нов маршрут за поклонения, който ще включва и Египет. А с поклонниците, разбира се, идват златото и търговията.