В резултат на тази динамична дейност в Египет бързо се появяват нови градове, а съществуващите се разширяват. Александрия вероятно е обитавана от най-голямата еврейска общност в сравнение с който и да е град в Римската империя извън пределите на Израил. В Египет живеят около триста хиляди евреи: половината са се заселили в градове в провинцията или са собственици на земя, а другата половина живеят в Александрия.
Еврейската общност е установена в свой собствен квартал в източната част на Александрия. Това обаче не е гето, защото евреи живеят и в другите части на града, а членовете на еврейската общност се радват на огромен престиж. Тази общност действа полунезависимо от останалата част на Александрия. Тя има свои собствени съдилища, председателствани от етнарх, а изисканите ѝ членове се издигат до високи постове в държавата. Всъщност по време на управлението на Птолемей VI и на Клеопатра II през втори век пр. Хр. администрацията на цял Египет и цялостният контрол над армията и флота са поверени на двама евреи - Ония и Доситей. По-късно има и двама еврейски генерали в армията на Клеопатра III, която управлява от 115 до 101 г. пр. Хр.5.
Разбира се, има дълга история на еврейските контакти с Египет още преди тази епоха — дори ако оставим настрана реалността, която може би се крие зад историите за Йосиф и за Мойсей. Стъпваме обаче на по-сигурна почва, когато отбелязваме, че еврейски воини са служили на по-късните фараони вероятно още през седми век пр. Хр., особено в южните експедиции до Нубия. Йеремия (44:1), който горчиво се гневи през седми век преди Христа срещу еврейските колонии в Египет, специално отбелязва, че Мемфис, столицата на Египет по онова време, е бил домакин на една от тези експедиции, а освен това споменава и други места в Горен и в Долен Египет.
Към пети век пр. Хр., според открити папирусни документи, еврейска военна колония е била основана на остров Елефантина на река Нил - близо до съвременния град Асуан, - остров, охраняващ южната граница на Египет. В колонията има крепост, митница и енория за войниците и за техните семейства, на които била давана земя, с която да си изкарват прехраната, след като се оттеглят от активна служба.
Египтяните имат на острова храм на бог Хнум, а за еврейската общност има храм на Йехова. Двата храма се намират близо един до друг. Всъщност през по-голямата част от шести век пр. Хр., след като храмът в Йерусалим е бил разрушен и населението е било отведено в плен във Вавилон, храмът на остров Елефантина е единственият функциониращ еврейски храм, който поддържа религията жива, като извършва нужните жертвоприношения.
За жалост между евреите и египтяните има напрежение и по време на управлението на Дарий (522-486 г. пр. Хр.), когато персите контролират Египет, елефантинските египтяни разрушават храма на Яхве. Имперското разрешение за неговото възстановяване идва едва през 406 г. пр. Хр. и храмът е възстановен през 401 г. пр. Хр., само че скоро след това той отново е разрушен и повече нищо не се чува за храма или за еврейската военна колония. Към 400 г. пр. Хр. Египет отхвърля господството на персийските нашественици и на престола се възкачва фараон. Твърде вероятно е националистическият подем да е бил основният фактор за загиването на еврейската колония.
Останките от голямата еврейска общност там все още се разкопават от Германския археологичен колеж в Кайро. Техните открития биват официално омаловажавани - малкият музей на остров Елефантина пренебрегва еврейския характер на селището, - само че археолозите, които действително извършват разкопките, са по-внимателни.
По време на едно свое посещение на мястото останах смаян от мащаба и от внушителността на руините на този еврейски град: почернелите останки от черни кирпичени тухли на многоетажни къщи, разделени от тесни улички, са кацнали на едно издигнато място в южния край на острова и гледат надолу към Нил, където минават лодки, чиито бели платна приличат на криле на чайки сред сините вълни, скалистите острови и големите пясъчни дюни на сухия западен бряг.